Тевтонски орден: Разлика между версии

| девиз = Helfen — – Wehren — – Heilen ({{lang-bg|Помощ - – Защита - – Лечение}})

| години на съществуване = [[1190]] - – настояще

| щаб-квартира = [[Орденсбург Мариенбург|Мариенбург]] (до [[1466]] г.), [[Кьонигсберг]] ([[1466]] - – [[1525]] г.), [[Бад-Мергентхайм|Мергентхайм]] ([[1525]] - – [[1809]] г.), [[Виена]] (от [[1809]] г.)

'''Тевтонският орден''' (''тевтонски'' произхожда от [[латински език|латинското]] ''teutonicus'' - – ''немски'') е третият голям [[рицарски орден]], основан по времето на кръстоносните походи в [[Палестина]] след ордена на йоанитите ([[Малтийски орден|Малтийския орден]]) и ордена на [[тамплиери]]те. Германският орден функционира и в наши дни.

По време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] през [[1190]] г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта [[Акра (Израел)|''Сен Жан д`Акр'']] (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в [[Галилея]]. [[Араби]]те завоюват града 3 години по-рано ([[1187]]), но преди това още от [[1104]] г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на [[Йоанити|хоспиталиерите-йоанити]]. Понеже [[Йерусалим]] и [[Яфа]] са загубени, кръстоносците под предводителството на [[Ричард I (Англия)|Ричард Лъвското сърце]] се борят ожесточено.

На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в [[Палестина]] за почти 1 век. Тук Братството построява болница и църквата ''Св. Мария'' и се нарича ''fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem'' (''Тевтонско братство към болницата на [[Дева Мария]] в [[Йерусалим]]''). По-късно ([[21 декември]] [[1196]]) [[Папа]] [[Целестин III]] дава на Братството привилегии като на другите ордени.

На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в [[Рицарски орден]], приемайки правилата на [[йоанити]]те и [[Тамплиери|тaмплиеритетамплиерите]]. Папа [[Инокентий III]] признава новия духовно-рицарски орден на [[19 февруари]] [[1199]] г. с [[була]] и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа [[Хонорий III]] освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на [[1 октомври]] [[1218]] г., с което орденът получава почти неограничени права. На [[9 януари]] [[1221]] г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени - – на йоанитите и темплиерите.

* {{lang-la|Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum, Ordo Teutonicus}}

* {{lang-de|Orden der Brüder vom Deutschen Haus St. Mariens in Jerusalem, Deutschherrenorden}}.<ref>Срещат се и названията ''Kreuzritterorden (Орден на рицарите-кръстоносци)'', ''Deutschritterorden, Deutscher Ritterorden'', ''Deutscher Orden (Немски орден).''</ref>

* девиз: {{цитат|Helfen — – Wehren — – Heilen|Помагане — – Защитаване — – Лекуване}}

Управлението и администрацията на ордена се основава на пирамидна йерархия - – представителства в градовете ''(комендантства)'' и райони на влияние''(балии)'' със съответните ръководители и местен администартивен апарат. До установяването на Орденстат тевтонците нямат собствена държава, но имат представителства и балии в много европейски държави и в Близкия изток.

Военната сила на Тевтонския орден е забелязана от някои европейски владетели, които под предлога за „борбата с езичниците" искат да се разправят със своите съперници. Голямо влияние придобива великият магистър на ордена [[Херман фон Салца]] ''(1209—12391209 – 1239),'' получил значителни владения и средства и водил успешни преговори с папата и [[император на свещената римска империя|германския император]].

През 1211 г. кралят на [[Унгария]] [[Андраш II]] кани на помощ рицарите в борбата му срещу [[кумани]]те. Тевтонците се настаняват на границата на [[Трансилвания]], получавайки при това значителна [[автономия]], но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.

Столица на Тевтонския орден става гр. [[Мариенбург]] (нем. ''Замък на Мария'', полски [[Малборк|''Малборк'']]). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна [[Полша]] и граничещата [[Калининградска област]] на [[Русия]]).

През 1239- – 1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от [[Монголска империя|монголското]] нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от [[Прибалтика]], [[Дания|датските]] рицари от [[Ревел]] и, след като си осигурява поддръжката на [[Папска курия|Папската курия]], нахлува в псковските земи и завзема [[Изборск]]. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия [[Псков]] и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.

По време на реформацията Тевтонският орден става [[светски]] и [[Лутеранство|лутерански]]. Неговите източни владения се превръщат в Херцогство [[Прусия]] с резиденция (от 9 май 1525) [[Кьонигсберг]] (днес [[Калининград]]), а западните в - – Херцогство [[Курландия]], и двете отначало под полска опека.

През [[1809]] г. [[Наполеон]] забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в [[Австрия]]. През 1929 г. той се реорганизира като духовен орден. Забранен е от [[Националсоциалистическа германска работническа партия|национал-социалистите]] през 1938- – 1945 г.

* (1198–12001198 – 1200) [[Хайнрих Валпот фон Басенхайм|Хайнрих Валпот]]

* (1200–12081200 – 1208) [[Ото фон Керпен]]

* (1208–12091208 – 1209) [[Хайнрих фон Туна]]

* (1210–12391210 – 1239) [[Херман фон Салца]]

* (1239–12401239 – 1240) [[Конрад фон Тюринген|Конрад Распе]]

* (1240–12441240 – 1244) [[Герхард фон Малберг]]

* (1244–12491244 – 1249) [[Хайнрих фон Хоенлое]]

* (1249–12521249 – 1252) [[Гюнтер фон Вюлерслебен]]

* (1252–12561252 – 1256) [[Попо фон Остерна]]

* (1256–12731256 – 1273) [[Ано фон Зангерхаузен]]

* (1273–12821273 – 1282) [[Хартман фон Хелдрунген]]

* (1283–12901283 – 1290) [[Буркхард фон Шванден]]

* (1290–12961290 – 1296) [[Конрад фон Фойхтванген]]

* (1297–13031297 – 1303) [[Готфрид фон Хоенлое]]

* (1303–13111303 – 1311) [[Зигфрид фон Фойхтванген]]

* (1311–13241311 – 1324) [[Карл фон Трир]]

* (1324–13301324 – 1330) [[Вернер фон Орзелн]]

* (1331–13351331 – 1335) [[Лутер фон Брауншвайг]]

* (1335–13411335 – 1341) [[Дитрих фон Алтенбург]]

* (1342–13451342 – 1345) [[Лудолф Кьониг фон Ватцау|Лудолф Кьониг]]

* (1345–13511345 – 1351) [[Хайнрих Дуземер фон Арфберг|Хайнрих Дуземер]]

* (1351–13821351 – 1382) [[Винрих фон Книпроде]]

* (1382–13901382 – 1390) [[Конрад Цьолнер фон Ротенщайн|Конрад Цьолнер]]

* (1391–13931391 – 1393) [[Конрад фон Валенрод]]

* (1393–14071393 – 1407) [[Конрад фон Юнгинген]]

* (1407–14101407 – 1410) [[Улрих фон Юнгинген]]

* (1410–14131410 – 1413) [[Хайнрих фон Плауен]]

* (1414–14221414 – 1422) [[Михаел Кюхмайстер]]

* (1422–14411422 – 1441) [[Паул фон Русдорф]]

* (1441–14491441 – 1449) [[Конрад фон Ерлихсхаузен]]

* (1450–14671450 – 1467) [[Лудвиг фон Ерлихсхаузен]]

* (1467–14701467 – 1470) [[Хайнрих Ройс фон Плауен]]

* (1470–14771470 – 1477) [[Хайнрих Рефле фон Рихтенберг|Хайнрих фон Рихтенберг]]

* (1477–14891477 – 1489) [[Мартин Трухзес фон Ветцхаузен|Мартин фон Ветцхаузен]]

* (1489–14971489 – 1497) [[Йохан фон Тифен]]

* (1498–15101498 – 1510) [[Фридрих фон Заксен (тевтонски велик магистър)|Фридрих фон Заксен]]

* (1510–15251510 – 1525) [[Албрехт фон Бранденбург-Ансбах|Албрехт фон Бранденбург]]

* (1527–15431527 – 1543) [[Валтер фон Кронберг]]

* (1543–15661543 – 1566) [[Волфганг Шутцбар]]

* (1566–15721566 – 1572) [[Георг Хунд фон Венкхайм|Георг фон Венкхайм]]

* (1572–15901572 – 1590) [[Хайнрих фон Бобенхаузен]]

* (1590–16181590 – 1618) [[Максимилиан III Хабсбург|Максимилиан фон Хабсбург]]

* (1618–16241618 – 1624) [[Карл Йозеф фон Хабсбург (1590-1624)|Карл фон Хабсбург]]

* (1625–16271625 – 1627) [[Йохан Ойстах фон Вестернах|Йохан фон Вестернах]]

* (1627–16411627 – 1641) [[Йохан Каспар фон Щадион|Йохан фон Щадион]]

* (1641–16621641 – 1662) [[Леополд Вилхелм фон Хабсбург|Леополд фон Хабсбург]]

* (1662–16641662 – 1664) [[Карл Йозеф фон Хабсбург (1649–1664)|Йозеф фон Хабсбург]]

* (1664–16841664 – 1684) [[Йохан Каспар фон Ампринген|Йохан фон Ампринген]]

* (1684–16941684 – 1694) [[Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург|Лудвиг фон Пфалц]]

* (1694–17321694 – 1732) [[Франц Лудвиг фон Пфалц-Нойбург|Франц фон Пфалц]]

* (1732–17611732 – 1761) [[Клеменс Август Баварски|Клеменс фон Байерн]]

* (1761–17801761 – 1780) [[Карл Александер фон Лотринген|Карл фон Лотринген]]

* (1780- – 1801) [[Максимилиан Франц фон Хабсбург|Франц фон Хабсбург]]

* (1801–18041801 – 1804) [[Карл Австрийски|Карл фон Тешен]]

* (1804–18351804 – 1835) [[Антон Виктор фон Хабсбург-Лотринген|Антон фон Хабсбург-Лотринген]]

* (1835–18631835 – 1863) [[Максимилиан Йозеф фон Хабсбург-Есте|Максимилиан фон Хабсбург-Есте]]

* (1863–18941863 – 1894) [[Вилхелм Франц фон Хабсбург-Лотринген|Вилхелм фон Хабсбург-Лотринген]]

* (1894–19231894 – 1923) [[Ойген фон Тешен]]

* (1923–19331923 – 1933) [[Норберт Клайн]]

* (1933–19361933 – 1936) [[Паул Хайдер]]

* (1936–19481936 – 1948) [[Роберт Шелцки]]

* (1948–19701948 – 1970) [[Мариан Тумлер]]

* (1970–19881970 – 1988) [[Илдефонс Паулер]]

* (1988- – 2000) [[Арнолд Виланд]]

* (2000- – ...) [[Бруно Платер]]

* Marian Tumler, ''Der Deutsche Orden im Werden, Wachsen und Wirken bis 1400'', Wien 1954