Разлика между версии на „Народен съд“

редакция без резюме
м (Fix reference link)
'''Народният съд''' е наименование на [[извънреден съд]], действал в [[България]] в периода от декември 1944 до април 1945 г. като [[де факто|фактически орган]] на [[Червен терор|левия революционен терор]].<ref name="Ivailo">Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 107 – 108 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> Създаден е с наредба-закон от 30 септември на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|правителството]] на [[Кимон Георгиев]] – това става в противоречие с [[Търновска конституция|Търновската конституция]], която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] масово политическо насилие в страната.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 101 – 102}}</ref>
 
Официално т.нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до [[България по време на Втората световна война|участието]] ѝ във [[Втора световна война|Втората световна война]]. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на [[Царство България]] и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата.<ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 109 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref>
 
От [[20 декември]] [[1944]] до [[2 април]] [[1945]] г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28&nbsp;630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения,<ref name="вачков"/> съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в [[Софийския университет]], в [[Съдебната палата]] и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на [[Смъртно наказание|смърт]] 2 730 души, 1 305 души получават [[доживотен затвор]], а останалите – затвор от 1 до 20 години.<ref name="вачков"/><ref>http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/02/06/2466106_kurvaviiat_chetvurtuk_narechen_naroden_sud/ Кървавият четвъртък, наречен Народен съд</ref> Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи [[Димитър Пешев]] е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за [[Фашизъм|фашистка дейност]] и [[антисемитизъм]]“, а [[Константин Муравиев]] е единственият оцелял министър-председател на България от предиотпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергския процес]] са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „[[Симеон Втори]], цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.]</ref>
 
== Предистория ==
След завземането на властта от доминирания от комунистите [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] (ОФ) на [[9 септември]] [[1944]] г. започва изпълнението на договореното и планираното от [[Съюзници]]те на [[Московска конференция (1943)|Московската]] и на [[Техеранска конференция|Техеранската]] конференции{{факт}} наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и [[безусловна капитулация]]).
 
Първото практическо приложение на това решение е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал дедьо Гол (юли – септември 1944 година без съд, просто по „памет“ са екзекутирани приблизително 20&nbsp;000 колаборационисти).{{факт}} Следват дела от [[извънреден съд|извънредния]] [[Висш съд по правосъдието]] (''Haute Cour de Justice''), който издава до 1951 г. 6 763 смъртни присъди в т.ч. на маршал [[Петен]] и на четирикратния министър-председател на Франция [[Пиер Лавал]], екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 791 смъртни наказания. Последното дело е на [[Морис Папон]] от 1990 г. Така Франция, на практика първи идеологически колаборационист на Нацистка Германия в периода 1940 – 1944, сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.
 
Тъй като и България е в същата позиция – член на Тристранния пакт, идеята, макар и със значително по-малък успех, е реализирана и от ръководството на [[БРП (к)]] в [[Москва]] с активното съдействие и сътрудничество на политическите партии в Отечествения фронт.{{факт}} В България хората също търсели виновника за третата национална катастрофа.{{факт}}
== Учредяване и състави ==
[[File:Georgi Dimitrov.jpg|180|мини|[[Георги Димитров]]: ''„Никой не трябва да бъде оправдан“'']]
На 30 септември 1944 г. МинистерскиМинистерският съвет приема единодушно законопроекта на ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'', изготвен от МинистерствоМинистерството на правосъдието с министър комуниста Минчо Нейчев. (комунист)<ref name = "Paunovski">Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14</ref>., включително и от некомуниститенекомунисти, съюзници на БРП (к), тогава- земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. <ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-то Постановление на Министерски съвет, ''„.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ '', с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.<ref name = "Paunovski"></ref>.
 
Приемането на Наредбата трябватрябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят [[Кимон Георгиев]] апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.<ref>Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944 – 1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32</ref> [[Георги Димитров]], в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]], разпорежда (относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища) на ЦК на БКПБРП на 21 декември 1944 годинаг.: ''„Никой не трябва да бъде оправдан“''<ref>Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски</ref> и през януари 1945 „''И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля''“.<ref name=dnevnik>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ В деня за почит към жертвите на комунизма: „И никакви съображения за хуманност“]</ref>.
 
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,<ref name="naredba" /> а останалите, (включително председателите на съставите) – от [[Министър на правосъдието|Министъраминистъра на правосъдието]] [[Минчо Нейчев]], т. е. от политически орган или от /изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от МинистерскиМинистерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.
 
За лично укривателство на търсени от Народния съд, Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членовечленовете на семейството.<ref name="naredba">[Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея http://www.infotel.bg/juen/arh/26052010.htm]</ref>
 
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:
* втори – за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание;
* трети – за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] [[Катинско клане]] и по [[Виницка трагедия|трагедията във Виница]];
* четвърти – за съдене на „военните престъпници“.;
* шести – за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология;
* седми – за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония;
* осми – за съдене на фашистките агенти от Софийска област;
* девети – за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища;
* десети – за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци;
* единадесети – няма данни;
* дванадесети – за съдене на членовете на организациите „[[Бранник]]“, „[[Български национални легиони]]“, фашисткина профсъюзипрофсъюзите, симпатизиращи на Нацистка Германия и Фашистка Италия, и другидр.;
* тринадесети – за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани.
От областните състави на този съд 9 са в [[София]]. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият – срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.
 
== Обвинения и наказания ==
Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с [[обратна сила]], са обявени за престъпни:
* сключването на договори с воюващи държави, обявяване на [[война]], нарушаване неутралитета на България спрямо [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“.<ref name="naredba" />.
* противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа.
* „служба на Германия или на съюзниците и&#768;“.<ref name="naredba" />.
* поставянето в опасност на български войски от техните ръководители.
* предаване на „полицията, [[жандармерия]]та и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на [[Партизанско движение в България|партизаните или другите борци за народните свободи]]“; „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на [[магистрат]]и.<ref name="naredba" />.
* изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за [[Гонения на евреите|гоненията на евреите]].<ref name="naredba" />.
 
Посочени са като [[наказание|наказания]]:
* смърт, временен (без посочен конкретен срок) или доживотен строг тъмничен затвор,.
* допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация на имущество.
 
== Дейност ==
По „Дело № 1“ от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от [[25 Обикновено Народно събрание|25 ОНС]]. Тринадесет -членният Първи състав осъжда на смърт [[Кирил Преславски|Принцпринц Кирил Преславски Сакскобургготски]], [[Богдан Филов]] (бивш министър -председател), [[Никола Михов|Ген. Никола Михов]] – тримата регенти на България преди идването на ОФ на власт, както и 17 бивши министри. Мотивите са:
* Излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност;
* Заповядали са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отежнявайки с това международното положение на България;
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите – 9 155.<ref name="decommuni" /> Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията – конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, [[смъртно наказание|смъртни присъди]] получават 2730, оправдани са 1516.<ref>История на България, изд. Отворено общество, 1996, стр. 421</ref>
 
Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор [[Михаил Арнаудов]], [[Константин Муравиев]], [[Вергил Димов]], [[Руси Русев (министър на правосъдието)|Руси Русев]]), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
 
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител [[Георги Петров (адвокат)|Георги Петров]] докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.<ref>Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по [http://web.archive.org/20090616040917/www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/Narodensud.htm#Gilotina3 Декомунизация]</ref>
 
Министърът на Правосъдиетоправосъдието Минчо Нейчев, в доклад (раздел II за Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП (к), на 24 юли 1945 г., <ref>http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48
взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1 – 20. Оригинали. Машинопис.</ref> , съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944 – 1945 г.
 
{| class="wikitable"
През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства.
 
Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 годинаг. специален закон ([[Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен]])<ref>{{cite web | url = http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192| title = Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен| publisher = Лекс.БГ | accessdate = 26 август 2009}}</ref>.
 
В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ <ref>{{cite web | url = http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=426| title = Решение по конституционно дело 16/1997 г.| publisher = Държавен вестник 30/1998 г. | accessdate = 15 октомври 2010}}, т. III.2.А</ref> Поради това е допустима реституция ''по силата на закона'' (ex lege), без проверка на присъдите.
 
С приемането от 41-вото Народно събрание на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от н.п.народния представител Лъчезар Тошев, (Обн. ДВ. бр.62 от 10 август 2010 г. ) се реабилитираха осъдените от Трети върховен състав на Народния съд участници в комисиите за разследване на убийствата на полски офицери в [[Катинско клане|Катин]] и Виница.<ref>[http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2132567042 Закон за политическа и гражданска реабилитация ]</ref>
 
Според някои законодателното осъждане на дейността на Народния съд и реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това за тях е опит да се „смеси“ наказанието за обективния колаборационизъм на управлявалите България 1941 – 1944 с обективните престъпления на комунистите 1944 – 1962 г., като опит за ревизия на решенията на [[Великите сили]] от Казабланка, Москва и Техеран – 1943 г.
 
== Памет и почит за жертвите на комунистическия режим ==
Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в [[България]] като ''Ден на почит към жертвите на комунистическия режим'' едва през [[2011]] г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година, по предложение на двама президенти – [[Желю Желев]] (1992199019961997) и [[Петър Стоянов]] (1997 – 2002).<ref name=dnevnik/>
 
== Източници ==
Анонимен потребител