Свети Лудвиг (Пловдив): Разлика между версии

Католическата енория в Пловдив датира от 1768 г., но в града не е имало храм и мисионерите трябвало да служат [[Литургия|Светата Литургия]] по къщите, понякога тайно. През 1836 г. епископ [[Иван Птачек]] от мисионерите редемптористи успява да издейства султански [[ферман]] за построяване на малка католическа църква в Пловдив. Първата църква е изградена през 1839 г.<ref>[http://www.luben3.narod.ru/ Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601 – 2001]</ref> През 1840 г. Рим отзовава мисионерите редемптористи от Пловдивско и на тяхно място изпраща [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]]. Те са характерни с [[Харизма|харизмата]] на техния покровител [[Франциск от Асизи|свети ФрансисФранциск]] да възстановяват и строят църкви, училища, семинарии, болници, сиропиталища и приюти. През 1843 г. италианецът [[Андреа Канова]] е назначен за апостолически наместник на [[Софийско-пловдивска епархия|епархията]] и възползвайки се от покровителството на европейските консули в Пловдив, той успява да построи храмове във всички католически енории в Пловдивско.<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 19891878–1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>

Строежът на сегашния храма започва през 1858 г. от брациговския майстор Иван Хр. Баянин (1818 – 18771818–1877) и е завършен през 1861 г.<ref>Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 26, 75, 77 – 79.</ref> Осветен е от епископ Канова на 25 март 1861 г. Същата година е монтиран първият в България [[орган (музика)|орган]], който по-късно е заменен с по-голям.