Разлика между версии на „Александър (Византийска империя)“

м
Disambiguated: Михаил IIIМихаил III (Византия), СимеонСимеон I; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor)
м (Disambiguated: Михаил IIIМихаил III (Византия), СимеонСимеон I; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor))
|
}}
'''Александър''' или '''Александър III''' ([[гръцки]]: Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, ''Alexander III''), ок. [[870]]– [[6 юни]] [[913]]) е [[византийски]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлява [[Византия|Източната римска империя]] през 912- – 913 година.
 
Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
 
Още деветгодишен той е определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт обаче се възцарява по-големият му брат Лъв VI Философ.
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
 
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон I|Симеон]] за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец]]а в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
 
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх [[Николай Мистик]], магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.