Захарий Княжески: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/ |
|||
Ред 23:
== Биография ==
Роден през 1810 година в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията
Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева]] в Русия.
Захари Княжески подарява на [[Мъглижки манастир|Мъглижкия манастир]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.
Захари Княжески има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български песни" (на руски език) от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г. Сътрудничи на руския ''Журнал Министерства народного просвещения'', на ''[[Цариградски вестник]]'', [[Македония (1866 - 1872)|''Македония'' ]], ''Напредък'' и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по [[бубарство]]. Ратува за земеделска просвета на населението.
| |||