Александър Керенски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 128:
В края на октомври Ленин е подтикнат да свали правителството на Керенски, преди то да може да бъде легитимирано от изборите, предвидени от Учредителното събрание.
 
[[Държавен преврат|Държавният преврат]] на 7 ноември (25 октомври по юлианския календар) постига успех без голямо затруднение. Петроград е в ръцете на създадените от болшевиките съвети. Така „[[октомврийска революция|Великата октомврийска социалистическа революция]]“ ликвидира буржоазната власт за няколко часа. Керенски избягва от противниците си. Укрива се в [[Псков]], откъдето се опитва да събере верни войски, за да опита да завладее отново столицата. Армията му завзема [[Пушкин (град)|Царско село]], но на следващия ден е победена в [[Пулково]].
 
Прекарва следващите седмици в нелегалност при приятели, преди да има възможността да напусне страната, като заминава през пролетта на 1918 г. за [[Франция]], минавайки през [[Мурманск]], с помощта на британци. Точно преди заминаването си Керенски смята да се върне в Учредителното събрание, убеден, че красноречието му ще обърне общественото мнение. Близките му успяват да го разубедят да извърши такава лудост.
Ред 157:
<sup>2 {{бележка|source2}} Той самият разказва, че е открил силата на ораторските си качества, докато през 1902 г. говорил пред събрание от студенти. Това откритие е определено от политическата му съдба. Всъщност той притежава посредствени ораторски качества.</sup>
 
<sup>3 {{бележка|source3}} И така той е адвокат на [[Михаил Преображенски|Преображенски]], който отказва да приеме съвета му, тъй като е прекалено модерен за неговия вкус.</sup>
 
<sup>4 {{бележка|source4}} През юни присъства на Руския конгрес на Съветите за обединение на силите. От всички 822 делегати социалистите революционери са 285, меншевиките – 248, болшевиките – 105.</sup>