Мохамед Икбал: Разлика между версии

| роден-място = [[СиялкотСиалкот]], [[Британска Индия]], дн. [[Пакистан ]]

Мохамед Икбал е роден на [[9 ноември]] [[1877]] г. в град [[СиялкотСиалкот]], [[Британска Индия]], дн. Пакистан. Семейството му изповядва [[индуизъм]], но Икбал започва да се интересува от исляма и в младежката си възраст става поклонник на тази религия.

През [[1892]] г. Икбал завършва [[колеж]]а на [[Шотландия|шотландската]] [[мисия]] в СиялкотСиалкот. На 15-годишна възраст Икбал е сгоден, скоро след това оженен и на 17-годишна възраст той става за първи път баща.

М. Икбал продължава [[образование]]то си в колежа в [[Лахор]], където завършва [[бакалавър]]ска степен по [[философия]], [[английска литература]] и [[арабски език]]. В колежа Икбал попада под влиянието на философа - – [[англичани]]на сър [[Томас Арнълд]]. През [[1903]] г. Икбал публикува първата си книга на урду ''Основи на икономиката'', а 2 години по-късно —– първото си патриотично стихотворение ''Песен за Индия''.

Основна негова визия е създаването на отделна и независима ислямска държава на територията на Британска Индия, населена с [[мюсюлмани]]. Образован в Европа и познаващ европейската идея за нацията, Икбал много добре осъзнава трудността да бъде обяснено понятието "нация"„нация“ в ислямската общност. Още пророкът Мохамед осъжда това, определяйки, че Аллах е над всичко и мюсюлманството е една общност, изградена на вярата, а не на племенна принадлежност. Ето защо Икбал развива идеите си за самостоятелна ислямска държава, пречупени през призмата на исляма и на специфичната традиция на мюсюлманите. Още през 1909 г. Икбал пише, че „за да сме верни на себе си и да съхраним нашите обществени и исторически традиции ние (бел.: мюсюлманите в тогавашна колониална Индия) трябва да имаме отделни училища, колежи, университети“.

В средата на [[1920-те]] год. Икбал се включва в политическа дейност. През 1926 г. е избран в Законодателния съвет на [[Пенджаб]]. През [[1931]] г. участва в "кръглата„кръглата маса"маса“ в [[Лондон]]. Въпреки това М. Икбал не достига до върхови политически постове, най-вече поради чувствителната си природа и отдадеността си на мислителска и поетична дейност.