Летище Божурище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Цветан Лазаров → Цветан Лазаров (инженер); форматиране: 57x кавички, 35x тире, 8x заглавие-стил, 8x число+г., 6x тире-числа, 3x нов ред, 29... |
|||
Ред 14:
С Указ № 2 от [[2 януари]] [[1897]] г., подписан от княз [[Фердинанд I]], на територията на бъдещото летище е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. През 1906 г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през [[1912]] г., заедно с железопътната гара към него, от българската войска под ръководството на германски инженери. След войната гарата е още по-полезна, когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът [[Борис III|Борис]] и [[принц Кирил]] правят полети от него и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време.
Първото българско полево летище първоначално е устроено северно от Централна гара София (при дн. ТЕЦ София) и е пребазирано през [[1914]] г. на Божурище при кавалерийското поделение.
През същата 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище, Божурище. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан.
|