Летище Божурище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
С Указ № 2 от [[2 януари]] [[1897]] г., подписан от княз [[Фердинанд I]], на територията на бъдещото летище е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. През 1906 г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през [[1912]] г., заедно с железопътната гара към него, от българската войска под ръководството на германски инженери. След войната гарата е още по-полезна, когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангарът и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследникът [[Борис III|Борис]] и [[принц Кирил]] правят полети от него и остават в историята сред малкото аристократи, позволили си този риск по онова време.
Първото българско полево летище първоначално е устроено северно от Централна гара София (при дн. ТЕЦ София) и е пребазирано през [[1914]] г. на Божурище при кавалерийското поделение. Първата българска Авиационната школа е създадена през 1914 г. на Божурище с началник [[Радул Милков]]. На летището е завършено създаването и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от [[Асен Йорданов]]<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=195313 monitor.bg, 14.04.2009, Летище Божурище помни славно минало]</ref>. По-късно тук се произвеждат в [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавната аеропланна работилница]] Божурище българските самолети „ДАР“: [[ДАР-1]], [[ДАР-2]], [[ДАР-3]], [[ДАР-4]], [[ДАР-5]], [[ДАР-6]], [[ДАР-7]], [[ДАР-8]], [[ДАР-9]] и [[ДАР-10]]. През същата 1915 г. Авиационната школа на летището прераства първото българско Аеропланно училище Божурище открито е на 26 ноември с началник [[Продан Таракчиев]] , за главен началник на Летището и училището е назначен военният пилот майор [[Симеон Петров]]. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан. Заедно с летеца поручик Владимир (Влайко) Балан, който е на боен стаж в германско авиационно поделение на фронта при Вердюн, през 1916 г. началникът на Летището м-р Петров предприема обиколка на германски летища и авиоработилници. Оценяват летището и новата аеропланна работилница в Гросенхайн, до Дрезден. Началникът на работилницата майор фон Минквиц чрез Германската въздухоплавателна инспекция ги снабдява с цялата нужна документация за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище.
Авиопарк Божурище е устроен най-модерно и става първокласна въздушна база на България под командването на капитан [[Симеон Петров]], тогава на 24 юни [[1917]] г. под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев е положен основният камък на модерните изградените железобетонни постройки на аеропланната работилница, 4 големи хангара, електрическа централа, складове, административни и жилищни сгради, офицерско казино, а за ремонта и изработването на самолетните крила е поставено и началото на създаване на аеродинамична лаборатория. За обезпечаване на летателната дейност има метеорологическа и радионавигационна служби. Там започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици Каролев, Платников, Гевренов. За началник на ДАР, Божурище е назначен капитан Марко Първанов, боен пилот, герой от войната, постигнал на 30 септември 1916 г. първата въздушна победа за българската авиация.
| |||