Законодателно събрание (Франция): Разлика между версии

== Революционни войни ==

Неуспешното бягство на краля през юни 1791 ускорява обединението на съседните на Франция държави, които дотогава възприемат революцията само като поредните безредици. Съвместната декларация на Прусия и Австрия в подкрепа на възстановяването на реда във Франция и на монархията от 27 август 1791 („Декларация от Пилниц“) вече заплашва Франция с колективни военни действия. Самият Луи разглежда войната в благоприятна светлина, надявайки се евентуално военно поражение на Франция да възстанови неговата абсолютна власт. И макар че по време на Учредителното събрание царят [[Пацифизъм|пацифистки]] настроения, изразени в чл. 6 на конституцията: „Френската нация се отказва да предприеме каквато и да е война със завоевателна цел“<ref>{{cite book |title= Революцията |last=Мадлен |first= Луи|year= 2004|publisher= Дамян Яков|location=София |isbn=9545272201 |pages=131 }}</ref>, настроението бързо се променя с нарастващата външна опасност.

Законодателното събрание вече има склонност към война, за да разпространи революцията извън Франция.<ref>Thomas Lalevée, « [http://www.h-france.net/rude/rudevolvi/LaleveeVol6.pdf National Pride and Republican grandezza: Brissot’s New Language for International Politics in the French Revolution] », ''French History and Civilisation'' (Vol. 6), 2015, pp. 66 – 82</ref> Идеята се пропагандира от жирондинците, за които войната е продължение на революцията, и намира поддръжка сред народа. Монтанярите и якобинците обаче се противопоставят на войната, защото смятат, че революцията има достатъчно вътрешни врагове. Жирондинците и кралят успяват да надделеят, особено след като през март е съставено правителство, в което доминират жирондистите, и на 20 април 1792 г. Законодателното събрание обявява война на „краля на Бохемия и Унгария“ (т.е. на [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]] в [[Австрия]]), а след няколко седмици [[кралство Прусия]] се присъединява на страната на Австрия. Първите сражения са катастрофални за французите, а вината за това се хвърля върху кралския двор и [[Жирондисти|жирондисткото]] правителство. В страната все по-често се отправят призиви за премахване на монархията, подклаждани от [[Якобинци|якобинските]] клубове. В края на май Законодателното събрание приема два декрета – за депортиране на свещениците, които не са положили клетва към Гражданската конституция, и за разпускане на кралската гвардия, като се обявява набор на 20 000 гвардейци – федерати, които да се разположат на лагер край Париж. Кралят упражнява своето право на вето и върху двата декрета.