Разлика между версии на „Александър фон Хумболт“

м
кратерите не дишат огън - добро за художествено произведение, но не и за енц.
м (кратерите не дишат огън - добро за художествено произведение, но не и за енц.)
== Експедиция в Латинска Америка (1799 – 1804) ==
 
През 1799 г. започва прочутото му пътуване до [[Южна Америка]], заедно с френския [[Ботаника|ботаник]] Еме Бонплан, което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва [[Карта|карти]], прави проекти и чертае профили на местности, открива 6 000 [[растения]], от които около 3 000 са съвсем нови видове, пътува сред [[Тропически гори|тропическите гори]], плава по бурни, пълни с [[крокодили]] и [[пирани]] реки, мръзне по планински върхове, спуска се в огнедишащите [[Вулканичен кратер|кратери]] на [[вулкани]], наблюдава [[земетресения]] и [[Метеорен поток|метеоритни дъждове]]. Въвежда нов раздел в географията „география на растенията“. Открива [[Бифуркация (хидрология)|бифуркация]] на реката [[Касикияре (река)|Касикияре]] в [[Гвианска планинска земя]], от която се образуват реките [[Ориноко]] и [[Рио Негро]] (приток на [[Амазонка]]). Описва студеното [[Перуанско течение|Перуанско океанско течение]] покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка, от където то получава и другото си название Хумболтово течение.
[[Файл:Map Alexander von Humboldt expedition-mk.svg|400px|thumb|ляво|Пътешествието на Александър фон Хумболт в Латинска Америка (1799 – 1804)]]
През юни 1799 г. двамата с Бонплан слизат на брега на [[Венецуела]] (пристанището [[Кумана]]), от там достигат до [[Каракас]], от където продължават право на юг към Ориноко. Те се изкачват по Ориноко до мястото, където от реката се отделя на югозапад ръкавът Касикияре, „неотстъпващ по ширина на [[Рейн]]“ и вливащ се в Рио Негро. Хумболт дава първото научно описание на това явление и след няколко години Касикияре започва да се посочва като класически пример за бифуркация на река. Спускат се по реката до вливането ѝ в Рио Негро и от там се връщат обратно в Кумана.