Уикипедия

Фотий I Константинополски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Beatoron (беседа | приноси)
40 редакции
мРедакция без резюме
връщам към неква по-смислена версия от пропагандна боза
Ред 1:
{{обработка|изключително необоснована пристрастност на текста с включени неотносими аналогии}}
{{Личност
| име = Фотий
| име-опигиналоригинал = Φώτιος
| категория = епископфилософ▼
| портрет= Patriarch Photios sitting on a throne John Skylitzes.jpg
| описание = константинополски патриарх▼
| портрет-описание = Фотий на трона си, миниатюра от Скилица
| портрет =
▲| описание= константинополски патриарх
| портрет-описание =
▲| категория = епископ
| роден-място = [[Константинопол]], [[Византия]]
| починал-място = [[Борди]], [[Армения]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Сревновековна философия]]
| школа =
| интереси = [[Теология]]
| идеи =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
'''Фотий I Константинополски''' е виден византийски богослов, Константинополски патриарх ([[857]]-[[867]] и [[877]]-[[886]]), енциклопедист и ритор от [[IХ век]]. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след [[Йоан Златоуст]]. Светец на [[Православна църква|Православната църква]] под името Фотий, патриарх Цариградски. Изиграва централна роля в покръстването на [[славяни]]те и мисиите на [[Кирил и Методий]]. Основна фигура в т. нар. спор "[[филиокве]]" с Римския папски престол, станал век по-късно една от основните причини за схизмата между [[Православна църква|Източната]] и [[Римокатолическа църква|Западната]] църква.
''' Фотий''' е виден византийски духовник, енциклопедист и ритор от 9 век и патриарх (857-867 и 877-886). По произход е арменец, а семейството му се придържа към халкидонския символ на вярата.
 
== Биография ==
Доказано незаконното му избиране за константинополски патриарх (набързо е въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на Барбас, регентът по онова време) става повод за огромно сътресение между Западната и Източната църква. Фотий предприема остра политическа полемика на богословска тематика срещу (според него)"католическите ереси" за първенство на папата, добавката "и Сина" (филиокве) и т.н. Анатемосва папа Николай I, който в отговор отлъчва него. Така започва разрива между Западната и Източната (разбирай византийската) църква, довел през 1054 г. и до Великата схизма.
По произход е [[арменци|арменец]]. Семейството му се придържа към [[Халкидонски символ на вярата|Халкидонския символ на вярата]].
 
Фотий е първият, който обвинява Западната църква в [[ерес]] заради добавката "и от Сина" ([[филиокве]]), направена в Никео-цариградския символ на вярата, макар по това време тя все още да не е официално приета в Рим. Фотий предприема и остра политическа полемика на богословска тематика срещу стремежа на Римския престол да наложи тотално [[първенство на папата]]. Анатемосва папа [[Николай I]], който в отговор анатемосва него. Така започва разривът между Западната и Източната църква, довел през 1054 г. и до [[Великата схизма]].
Фотий превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в ерес. Нововнедреният патриарх прави това в ответ на отказа на папата да признае назначаването му от неговия приятел регентът на мястото на несправедливо низвергнатия от същия дотогавашен патриарх Игнатий, загубил сана си заради честното си служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир и да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният успява да изпрати жена си и дъщеря ѝ в монастир. Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между Игнатий и Фотий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на едно негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се понравило на Фотий. Това поведение на Фотий, преднамерено издигнал добавката "и Сина" в знаме против папата и Западната църква в цялост, става и една от главните причини за последващия век и половина след това (1054 г.) разкол в християнската Църква.
 
В първия период, мукогато периодФотий катое патриарх на Константинопол, етой предприетоизпраща пратеничествотос напокръстителска мисия братябратята Константин-Кирил и Методий в [[Моравия]],. аФотий е основна фигура и в приемането на християнството на княз [[Борис I]] приема християнската вяра от своя кръстник, византийския [[император]] [[Михаил III]]. Създава се и Българската църква. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и е публикуван многократно.▼
== Пратеничества на Кирил и Методий ==
Счита се, че именно Фотий е най-много държал за т.нар. [[хазарско пратеничество (мисия)]], която се оказва дипломатически провал. Единственото успешно пратеничество, това на [[Кирил и Методий]], от трите стратегически, за които се смята, че са предприети от Фотий, е [[моравско пратеничество]], но не във [[Великоморавия]], а в България.
 
▲В първия му период като патриарх на Константинопол е предприето пратеничеството на братя Константин-Кирил и Методий в [[Моравия]], а княз [[Борис I]] приема християнската вяра от своя кръстник, византийския [[император]] [[Михаил III]]. Създава се и Българската църква. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и публикуван многократно.
 
== Книжовна дейност ==
Фотий е бил високо образован интелектуалец, който преди да стане патриарх се занимава с книжовна и преподавателска дейност. Съставя енциклопедическото съчинение "[[Библиотека (енциклопедия)|Библиотека]]", в което описва четените от него антични и апокрифни книги, много от които сега не съществуват. Той е един от предприелите покръстване на българите, учител е на св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]]. След завръщането си в Константинопол от заточение ок. 874 г. става възпитател на бъдещия византийски император [[Лъв VI Философ]]. Не е изключено към кръга от негови близки ученици да е принадлежал и бъдещият български владетел [[Симеон Велики]].
 
Фотий е канонизиран за [[светец]] от Православната християнска църква. (паметтаПаметта му се чества на 6 февруари).
 
== Източници ==▼
<references />▼
 
== Издания ==
* Mango, C. The Homilies of Photius. Cambridge, 1958.
* Св. патриарх Фотий. Избранные трактаты из „Амфилохий“«Амфилохий». Перевод, составление, статья Д. Е. Афиногенова. М., 2002 (Святоотеческая письменность).
* Leserri, V. L'epistola del patriarca Fozio al papa Niccolò I. - Augustinianum, 45, 2005, № 1, 259-263.
* Василик, В. В. Десятая гомилия патриарха Фотия. - Studia Slavica et Balcanica Petropolitana. Петербургские славянские и балканские исследования, 2009, № 1-2, 185-194.
 
== Изследвания ==
* Пиер (Л’Юлийе), йером. Св. патриарх Фотий и християнското единство. - Духовна култура, 1958, № 2 и 3.
* Dvornik, F. The Photian Schism. History and Legend. Cambridge, 1948.
* Пиер (Л’Юлийе), архим. Свети Патриарх Фотий и България. - Духовна култура, 1966, № 3, 1-7.
Line 43 ⟶ 46:
* Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, 165-213.
* Тарнанидис, Й. Вселенският патриарх Фотий и славянският свят. - В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 398-414.
* Dorfmann-Lazarev, I. The apostolic foundation stone: the conception of orthodoxy in the controversy between Photius of Constantinople and Isaac surnamed Mrut. - In: Byzantine Orthodoxies: Papers from the Thirty-sixth Spring Symposium of Byzantine Studies, University of Durham, 23–25 March 2002. Ed. Andrew Louth and Augustine Casiday. Aldershot, 2006 (Publications of the Society for the Promotion of Byzantine Studies),
* Колев, Сл. Патриарх Фотий. - http://www.pravoslavie.bg/Философия/Патриарх-Фотий.
* Афиногенов, Д. Е. Учението на патриарх Фотий за свещените изображения. - Архив за средновековна философия и култура, 14, 2008,
* Alexopoulos, Th. Der Ausgang des thearchischen Geistes. Eine Untersuchung der Filioque-Frage anhand Photios’ „Mystagogie“»Mystagogie«, Konstantin Melitiniotes’ „Zwei»Zwei Antirrhetici“Antirrhetici« und Augustins „De»De Trinitate“Trinitate«. Göttingen, 2009.
 
== Външни препратки ==
Line 53 ⟶ 56:
* [http://www.pravoslavie.bg/Документи/Кое-е-работа-на-един-княз- Кое е работа на един княз?], из посланието на св. Фотий до княз Михаил (цар Борис I)
*[http://pstgu.ru/download/1282567888.nikolov.pdf Николов, А. Средневековый славянский перевод “Учительных глав” императора Василия I: проблемы изучения рукописной традиции и ранних печатных изданий. – В: XIX Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2009, 41-47]
 
▲== Източници ==
▲<references />
 
[[Категория:Византийски философи]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фотий_I_Константинополски“.