Белградска област: Разлика между версии

м
Disambiguated: ЛевскиВасил Левски, РаковскиГеорги Раковски, РумелиРумелия (област); форматиране: 17x тире, интервал (ползвай...
м (Нов ключ за Категория:Белградска област: „ “, ползвайки HotCat)
м (Disambiguated: ЛевскиВасил Левски, РаковскиГеорги Раковски, РумелиРумелия (област); форматиране: 17x тире, интервал (ползвай...)
[[Картинка:Rakovski Levski Belgrade Memorial Stone.jpg|thumb|300px|Паметната плоча на [[Васил Левски|Левски]] и [[Георги Раковски|Раковски]] на [[Калемегдан]].]]
[[Картинка:Zrnov 1.png|thumb|300px|[[Жърнов]] - – скица от [[Феликс Каниц]].]]
'''Белградската област''' е съставна част от [[Първата българска държава|Първата]] и [[Втората българска държава]]. Тя включвала териториите на изток до река [[Велика Морава]] (която я разделяла от съседната [[Браничевска област]]); на северозапад - – по [[Дунав]] до [[Белградска крепост|Белградската крепост]]; на запад - – до река [[Колубара]] с крепостта [[Анище]]; и на югозапад-юг откъм [[сръбски земи|сръбските земи]] - – до планината [[Рудник (планина)|Рудник]] <ref>http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. - – от
Петър Коледаров - – Заключение</ref> със северозападната полоса на т.нар. [[моравска укрепителна система]]. <ref>{{cite book |authorlink= авторски колектив |title= Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319 |year= 1994 |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X }}</ref>
 
Областта е включена в границите на България по времето на кан [[Омуртаг]], като на [[Белград]] (поради стратегическото му местоположение) веднага е даден статут на [[Български комитати|български комитат]]. <ref>http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. - – от
Петър Коледаров - – Заключение</ref>
 
По времето на [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт над българските земи]], Белград с прилежащата му област е в границите на [[Византия]], като владеенето им нееднократно са предмет на главен спор между Византийската империя и [[Кралство Унгария]] в четирите [[византийско-унгарски войни]].
Съседната [[Сремска област]] (управлявана от [[Сермон]]) е последната завладяна българска област от [[византийци]]те през 1019 г., а през 1040 г. от Белград избухва [[въстание на Петър Делян]] срещу византийските завоеватели.
 
От самото начало на Втората българска държава, Белградската област е в границите на България. Със създаването на независимата от [[Охридската архиепископия|Охридската]] - – [[Сръбска архиепископия]] в 1219 г., Белградската област обособена юрисдикционно в [[Белградска епархия]] е в дицоеза на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] (от 1235 г.). <ref>http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г. - – от
Петър Коледаров - – Заключение</ref>
През втората половина на 13 век, областта отново в границите на Търновското царство, и в апанаж на редица феодали - – [[Ростислав Михайлович]], [[Яков Светослав]].
 
В края на 13 век българското владение на областта е многократно оспорвано от [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]], като след разгрома на братята [[Дърман и Куделин]] влиза за малко в състава на [[средновековно сръбско кралство|средновековното сръбско кралство]] на [[Стефан Драгутин]], който обаче е унгарски [[васал]]. Със смъртта на Драгутин, рашкият крал [[Стефан Дечански]] отнема от владението на племенника си [[Стефан Владислав II]] - – Белградската област. <ref>http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г. - – от
Петър Коледаров - – Заключение</ref>
 
След най-известната [[косовска битка]], Белградската област е във владение на [[Моравско деспотство|моравското деспотство]], но без Белградската крепост - – която е отстъпена на Унгарското кралство като [[фортификация]], и с цел да не попадне в ръцете на [[османци]]те, които да атакуват [[Панония]]. От това време, областта като самостоятелна военно-административна единица не съществува, като османците обособяват [[Смедеревски санджак]], който неизменно е в състава на софийското [[бейлербей]]ство, т.е. на [[Румелия (област)|Румели]].
 
От 1459 г. територията на Белградската област /без Белград - – от 1521 г./ е в състава на [[Османската империя]].
 
== Източници ==