Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

м
Disambiguated: композицияКомпозиция (литература), АяксАякс (трагедия); форматиране: 25x нов ред, 10x тире, 5x запетая, 3x кавички, 20 интер...
м (Disambiguated: композицияКомпозиция (литература), АяксАякс (трагедия); форматиране: 25x нов ред, 10x тире, 5x запетая, 3x кавички, 20 интер...)
'''Трагедията''' (от [[гръцки]] - – '''τραγῳδία''', ''tragōidia'' - – песен на козлите, '''tragos''' – козел и '''ode''' - – песен) е най-ранният [[драма]]тичен вид, възникнал в гръцката древност.
 
Произходът на термина се свързва с Дионисиевите тържества през пролетта, когато хората надявали кози кожи, с цел да се оприличат на [[сатир]]и. До нас са достигнали общо 33 старогръцки трагедии. Към нейните представители отнасяме [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]].
 
== Древногръцки театър ==
 
[[Файл:DionysiusTheater.jpg|мини|вдясно|Реконструкция на Древногръцкия театър в Атина]]
 
=== Устройство и разположение ===
[[Старогръцки театър|Атическият театър]] е разположен до [[Акропол]]а на югоизточния хълм на Атина. Построен е така, че от него да се вижда морето и природата наоколо.
 
Театърът има три основни части – орхестра, театър и скена.
* ''<u>Орхестрата</u>'' е кръгла площадка, където стои хорът и по средата на която има жертвеник за бог Дионис. Идва от думата ''„orcheisthai“'' - – „танцувам, извършвам мимически телодвижения“, название идващо от една от основните функции на хора.
* ''<u>Театър</u>'' се наричат местата на зрителите. Думата идва от ''„theasthai“'' - – „гледам“. Едва през V век това название започва да се употребява за цялата постройка. Най-често театърът окръжава във формата на подкова площадката на орхестрата.
* ''<u>Скената</u>'' представлява постройка, в която се държат театралните декори и костюми. Между нея и театъра се оставят широки проходи, наречени ''пароди'', от където влизат зрителите преди да започне представлението и от където излизат актьорите и хорът по време на представлението.
 
Постепенно в театралните представления възникнали съществени промени. Хорът изгубил връзка с действието и песните му започнали да се изпълняват като незадължителен елемент от трагедията. Тогава се изгубила връзката на актьорите с орхестрата и се появила необходимостта те да се издигнат на по-видно място. Затова започнала да се прави висока тясна сцена пред постройката на скената, около три метра над нивото на орхестрата.
 
=== Хор и актьори ===
[[Файл:Greek - Actor - Walters 541067.jpg|мини|вляво|Бронзова статуя на древногръцки актьор]]
Първоначално главното действащо лице в трагедията бил ''хорът'', който се състоял само от мъже. Често песните му изразявали възгледите на онази обществена група, на която симпатизирал авторът. Според [[Шлегел]] хорът е „идеалният зрител“.
 
Първите ''актьори'' били самите автори на произведенията, но с времето броят на актьорите се увеличил на двама, после на трима и станало необходимо участието и на други лица. В началото те били любители, но с развитието на театралното изкуство започнали да се появяват професионални актьори с изработена техника и индивидуален начин на игра. Образували се професионални съюзи на „майсторите на Дионис“ (както се наричали актьорите тогава). Техниката на актьорското изпълнение в много отношения станала образец за ораторите и затова и днес [[реторика]]та построява раздела си за ораторското изпълнение върху опита от играта на актьорите.
 
=== Костюми ===
Всички костюми в трагедиите били направени така, че да излъчват величественост. Когато трябвало да се придаде висок ръст на изобразяваните герои, това се постигало с помощта на ботуши с много високи подметки, наречени ''котурни'', с буйни големи коси на главата и дебели подложки под дрехите.
 
Актьорите слагали '''<u>маски</u>''', които предавали само типичното изражение на героя и, разбира се, правели впечатление на пълна неподвижност. В различните моменти на трагедията маските се сменяли (Например след ослепяването си [[Едип]] излиза с нова маска). Всички маски били с отворени усти, за да може свободно да излиза гласът на изпълнителя.
 
=== Декори ===
Изнамирането на декорите Аристотел приписва на Софокъл. Декорите представлявали изрисувани дъски, които се изтегляли от странични постройки (''параскении''). Но въпреки примитивността на техниката на гръцкия театър, той разполагал с редица машини, които позволявали вдигане, спускане и летене във въздуха. (''deus ex machina'' – “Богът„Богът машина”машина“, ''„Харонова стълба“'' – благодарение, на която се появявали призраци изпод земята )
 
== Структура на старогръцка трагедия ==
 
=== [[Пролог]] ===
Частта, в която зрителят бива въведен в събитията, които ще се разиграят и бива запознат с героите (от [[актьор]]). Някои трагедии нямат пролог, при тях парода изпълнява и тази функция. '''Етимология''': гр. ''πρόλογος'' – начално слово
 
=== Парод ===
Песента, с която хорът излиза на сцената, за да заеме мястото си на орхестрата. Понякога пародът служи и за пролог. Пародът обикновено се изпълнява в [[анапест]] – трисрична ритмическа стъпка. '''Етимология''': гр. ''πάροδος'' – странично минаване
[[Файл:Giroust Oedipus at Colonus.JPG|мини|вдясно|"Едип„Едип в Колон"Колон“ автор Жан Жиро]]
 
=== Епизоди ===
Диалогичните части на трагедията. В старата гръцка трагедия обикновено има 4 епизода. '''Етимология''': гр. ''έπεισόδιον'' – допълнително настъпващо
 
=== Стазими ===
Песните на хора (трисъставна структура). Хорът употребява [[реч]], която се различава от тази в епизодите. За да представи връзката с [[мит]]а, тя си служи с по-древни форми на [[Език (лингвистика)|език]]а. '''Етимология''': гр. ''στασιμον'' – песен, изпълнявана стоешком
:'''Антистрофа'''
:'''Епод'''
 
=== Комос ===
Буквално означава биене в гърдите като израз на скръб. Комоса е общ плач на хора и актьорите, представя се най-висшата степен на страдание. Той е незадължителна част от [[структура]]та на трагедията. '''Етимология''': гр. ''κώμμος'' – удряне в гърдите
 
=== Екзод ===
Заключителната част на трагедията. Напускане на хора. '''Етимология''': гр. ''έξοδος'' -  – изход
 
Структурата на трагедията е установена още при Есхил.
 
== Сюжет и особености на трагедията ==
 
=== Сюжет-мит ===
Трагедията изцяло се основава на митове. Тя е най-митологичният жанр измежду всички жанрове от [[Старогръцка литература|старогръцката литература]]. От 33 оцелели трагедии, само една е на немитологичен сюжет – „Перси“ на [[Есхил]]. Относно мита се твърди, че Есхил теологизирал, [[Софокъл]] хуманизирал, а [[Еврипид]] демитологизирал старите фабули. Еврипид изразява съвременни проблеми, чрез преоткриване на митологични типове.
 
=== Mythos ===
С mythos-ът, или така наречената „фабула“, [[Аристотел]] означава както конкретните митологични фабули, така и [[сюжет]]а по принцип. А този сюжет според него е „подражание на действие“.
 
=== Synthesis ===
Чрез synthesis, или „състава на събитията“, Аристотел изразява акта на композиране, готовата фабула и самата [[Композиция (литература)|композиция]] на трагедията. Съставът изразява връзката между отделните събития. За да бъде една трагедия с добре и цялостно съставена фабула, тя трябва да има начало, среда и край. Сюжетното действие не трябва да започва от момент нямал начало и не може да свърши с недовършено действие. Също така Аристотел казва, че хубавото се изразява във величината и реда, затова трябва да бъдат избягвани прекалено кратките събития, траещи само миг и същевременно прекомерно дългите, защото те смущават зрителното възприятие и нарушават единството и целостта на предмета. Но в същото време обемът на фабулата може да бъде по-голям, стига тя да бъде развита до пълното си изясняване, чрез последователен развой на събитията, довел до преход от нещастие към щастие или от щастие към нещастие.
 
=== Pathos ===
Pathos-ът е понятие представящо специфичния характер на събитието в старогръцката трагедия. Аристотел го дефинира като действие, изпълнявано на сцената, което поражда у зрителя гибелна мъка и страдание. Такива действия са например убийствата и като цяло видовете смърт, раняванията и други подобни.
 
=== Трагическа вина ===
Трагическата вина е особеност на трагедията, представляваща нарушаването на нравствения ред и самозалъгването на [[Герой|героя]], че може да се противопостави на върховните сили. Понякога тя е неосъзната от героя ([[Прикованият Прометей|Прометей]] знае какво е извършил, но [[Едип цар|Едип]] - – не), но винаги бива наказана от обстоятелствата на съдбата. Заради това би могло да се предположи, че трагедията е песимистична по своя вътрешен смисъл, но карайки личността да мине през редица препятствия, тя всъщност разкрива истинските ѝ изключителни възможности.
 
=== Катарзис ===
Катарзисът в трагедията предизвиква в България две главни чувства: състрадание и страх. Състрадание към героически-трагичното у героя и страх, от това да не се случи нещо подобно с нас или с нашите близки. Важно е да се подчертае, че чувството, което изпитваме ние е страх, а не ужас, защото ужасът блокира [[съзнание]]то, докато страхът не изключва нашата способност за разсъждение. Именно при трагедията се говори за тези катарзисни чувства първо, защото злочестината е предадена в сегашно време, както се пише драматичната творба, позволявайки ни да мислим събитието за случващо се в момента, и второ - – благодарение на зрелищността на представлението бедата се приближава по-близо до нас.
 
== [[Есхил]] ==
 
[[Файл:Aeschylusathens.jpg|мини|вляво|Бюст на Есхил, Атина]]
Наричан е „Бащата на трагедията“, заради важната промяна, която прави - – въвежда втория актьор, давайки възможност за драматизиране на действието. Започва да участва в театралните състезания още на 25 годишна възраст и във времето общо 13 пъти печели първо място. Той пише общо 90 произведения (трагедии и сатирски драми), но едва 7 са достигнали до нас:
:„Перси“
:„[[Седемте срещу Тива]]“
:„Молителки“
:„[[Прикованият Прометей]]“
:трилогията „Орестия“, която включва трагедиите „[[Агамемнон]]“, „Хоефори“ и „Евмениди“.
 
== [[Софокъл]] ==
 
[[Файл:Dresden Semperoper 146.JPG|мини|вдясно|Софокъл, статуя в Дрезден, Германия]]
Софокъл пръв въвежда третия актьор в трагедията, а заедно с това увеличава броя на хористите от 12 на 15. При него обаче хорът вече не е така задължителен, както при Есхил, той по-скоро само допринася за драматичния ефект на действието. Софокъл изоставя свързаната в сюжетно цяло [[трилогия]], неговите трагедии са самостоятелни по отношение на фабулата. Софокъл продължава и завършва делото на Есхил -  – превръщането на трагедията в драма, в която централен образ става отделният човек. За разлика от Еврипид, той се придържа към традиционните религиозни положения и избягва поставянето на въпроси, които биха ги смутили. До нас са достигнали 7 изцяло запазени негови трагедии:
:„[[Аякс (трагедия)|Аякс]]"
:„[[Антигона]]"
:„[[Едип цар]]"
 
== [[Еврипид]] ==
Наричан е „[[философ]]а на сцената“, не заради причисляването му към конкретно философско движение, а заради реакциите му на редица злободневни проблеми в [[полис]]а. Той не използва наготово структурите на трагедията, а извършва нововъведения и разнообразява [[жанр]]а. Неговите трагедии са необикновени за времето си и в композиционно отношение. Хорът започва да изразява неговата собствена позиция, а в повечето случаи е и ням свидетел на събитията. Важна особеност на Есхиловата [[драматургия]] е, че той е първият трагедиен автор, който изменя изцяло мита, създавайки образи, по-силни от прототипите в мита. Неговите творби достигат известност, но не и признание. Печели едва 4 театрални състезания, като първата си награда взима чак на 43-годишна възраст. От неговите 92 пиеси до нас са достигнали 19 (като авторството на „Рез“ е спорно):
 
Наричан е „[[философ]]а на сцената“, не заради причисляването му към конкретно философско движение, а заради реакциите му на редица злободневни проблеми в [[полис]]а. Той не използва наготово структурите на трагедията, а извършва нововъведения и разнообразява [[жанр]]а. Неговите трагедии са необикновени за времето си и в композиционно отношение. Хорът започва да изразява неговата собствена позиция, а в повечето случаи е и ням свидетел на събитията. Важна особеност на Есхиловата [[драматургия]] е, че той е първият трагедиен автор, който изменя изцяло мита, създавайки образи, по-силни от прототипите в мита. Неговите творби достигат известност, но не и признание. Печели едва 4 театрални състезания, като първата си награда взима чак на 43-годишна възраст. От неговите 92 пиеси до нас са достигнали 19 (като авторството на „Рез“ е спорно):
[[Файл:Seated Euripides Louvre Ma343.jpg|мини|вдясно|Еврипид, мраморна статуя в Археологическия музей в Напа]]
:„Алкестида“
:„Вакханги“
:„[[Рез]]“
:„Циклоп“ - единствената изцяло запазена сатирска драма достигнала до нас.
 
 
== Бележки ==
<references group="notes"/>
 
 
== Източници ==
# {{cite book |title= "За поетическото изкуство" прев. проф. д-р Ал. Ничев |last= Аристотел |year=1993 |publisher= "Софи-Р"}}
# {{cite book |title= "История на старогръцката литература" |last= Радциг |first= С.И |year=1969 |publisher= "Народна просвета"}}
# {{cite book |title= "Култура, общество, литература" |last= Богданов |first= Б |year=2007 |publisher= изд.къща "Лик"„Лик“|location= София }}
# {{cite book |title= "Литературата на елинизма" |last= Богданов |first= Б |year=1997 |publisher= "Анубис"|location= София }}
# {{cite book |title= "Раждането на трагедията" прев. от немски Х.Костова-Добрева |last= Ницше |first= Ф |year=2001 |publisher= "Захарий Стоянов"|location= София }}