Алла Пугачова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
През [[1974]] г. Пугачова печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант Алла Пугачова получава на фестивала „[[Златният Орфей]]“ през [[1975]] г., когато получава Голямата награда с песента „Арлекино“ на [[Емил Димитров]].
 
През втората половина на [[70-те]] и началото на [[80-те]] години Пугачова се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността ѝ надхвърля границите на родината ѝ. Тя печели Голямата награда на фестивала в [[Сопот (Полша)|Сопот]], [[Полша]] ([[1978]] г.), златни плочи от [[Финландия]] и MIDEM в [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]], изнася [[рецитал]] в зала „Олимпия“ в [[Париж]] ([[1982]] г.), има представяне на фестивала „[[Сан Ремо]]“ ([[Италия]]), участва в откриването на културния център на СССР във [[Виена]], получава награда на Световния съвет за мир, участва в благотворителни концерти във Финландия и др.
 
[[Телевизия]]та заснема и излъчва биографичните [[филм]]и „Театърът на Алла Пугачова“ (1978 г.), „У Алла“ ([[1979]] г.), „Монолози на певицата“ ([[1981]] г.) и много други, включително и чуждестранни. Заедно с това Пугачова е автор, участник или водещ на десетки телевизионни и концертни програми. Нейните концерти са първите тип „Шоу“ и се радват на изключително голям публичен интерес. В родината си Пугачова е удостоена с много държавни отличия и със званието „Народен артист“.