Ото III (Швабия): Разлика между версии

'''Ото от Швайнфурт Мъдрия''' ({{lang-de|Otto von Schweinfurt, der Weiße}}, (* [[995]], † [[28 септември]] [[1057]]) от род [[Швайнфурти]] e [[маркграф]] на Нордгау през [[1024]]- – [[1031]] г. и от [[1048]] г. [[Херцогство Швабия|херцог на Швабия]].

Той е син на [[Хайнрих (Швайнфурт)|Хайнрих от Швайнфурт]] († 1017, маркграф в баварския Нордгау) и на [[Герберга отфон ХенебергГлайберг]] († сл. 1036), дъщеря на пфалцграф и граф [[Хериберт фон Ветерау]] (925 – 992).

Той участва в походите против [[Бохемия]], [[Унгария]] и [[Полша]] и през 1048 г., след смъртта на херцог [[Ото II (Швабия)|Ото II]] от Швабия 1047 г., е определен от крал [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] за негов наследник. Той е лоялен на своя крал.

Ото се сгодява по заповед на Хайнрих през 1035 г. с Матилда, дъщеря на полския крал [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав Храбри]]. Те не се женят, понеже годежът е прекратен следващата година. Той се жени, отново по имперски политически интереси, през 1036 г. за Ирмингард (Имила) († 1077/1078) от род [[Ардуини]], дъщеря на [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]] ([[Маркграфство Торино|маркграф на Торино]]) и Берта д’Есте от род [[Отбертини]]. Тя е по-малка сестра на [[Аделхайд от Суза]] († 1091). Така връзките между северните и южните части на империята трябва да се заздравят.

Ото е погребан в Швайнфурт. Ирмингард се омъжва през 1058 г. за граф [[Екберт I (Майсен)|Екберт I от Брауншвайг]] († 1068), [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]] ([[Брунони]]). Негов последник като херцог на Швабия става [[Рудолф фон Райнфелден]], по-късният геген-крал към [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]].

* Paul Friedrich von Stälin, ''Otto III., Herzog von Schwaben''. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 726 f.

* Winkelmann, Eduar, ''Der sächsische Annalist'', (Geschichtsschreiber der deutschen Vorzeit 54), Leipzig 1941

[[Категория:Херцог (Швабия)]]