Огоста (язовир): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Язовир инфо → Шаблон:Язовир
мРедакция без резюме
Ред 9:
|географска дължина = 23.182222
|надморска височина = 186 m
|построен = 1958- – 1986
|стойност =
|собственик =
Ред 28:
|населени места = [[Монтана]], [[Благово (Област Монтана)|Благово]], [[Боровци]], [[Бистрилица]], [[Горно Церовене]]
}}
'''„Огоста“''' е [[язовир]] в Северозападна [[България]], четвъртият<ref name="n24"/> по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките [[Огоста]], [[Бързия (река)|Бързия]] и [[Златица (река)|Златица]], и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на [[Монтана]], на 60 метра над нивото на града. [[водосборен басейн|Водосборният басейн]] е с площ 948 км<sup>2</sup>, а самият язовир заема площ от 23,6 км<sup>2</sup> <ref name="n24">[http://laws.nariba.com/docs/9.doc Наредба№ 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref>. Средногодишната водна маса е 384 млн. м<sup>3</sup>, а общият обем - – 506 млн. м<sup>3</sup>.<ref>[http://www.montana.bg/index.php?direction=oa4&content=41 Информация от сайта на община Монтана]</ref>
 
Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 година. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и [[Берковица]] – село [[Живовци]], където са родени писателят и художник [[Иван Давидков]] и поетът, писател и журналист [[Анастас Стоянов (писател)|Анастас Стоянов]] и [[Калиманица]], родното село на писателя [[Йордан Радичков]].
 
Хидротехническото съоръжение е изградено с цел [[напояване]] на големи площи [[селско стопанство|селскостопанска]] земя, простиращи се от Монтана до областта [[Златия (област)|Златията]] край [[Лом]], но до 1989 година е прокарана едва половината от необходимата тръбна инфраструктура и тя така и никога не е изградена докрай.<ref name="bgsever" />
 
Понастоящем водата от язовира почти не се използва за напояване, а за производство на [[електричество]] в двете [[водноелектрическа централа|водноелектрически централи]] – „Кошарник“ и „Огоста“, разположена на язовирната стена. През 1999 година водоемът е определен за промишлен [[риболов]]. Разнообразието на рибата в него е голямо: [[шаран]], [[каракуда]], [[червеноперка]], [[платика]], [[костур (риба)|костур]], [[скобар]],[[мряна]],[[сом]],[[щука]], [[уклей]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2001/08/10/family/s3094_5.htm Язовир „Огоста“ бъка от риба], в-к „Стандарт“, Калоян Белополски, 10 август 2001</ref>
 
Още от момента на пускането си в експлоатация, язовирът буди съмнения, че е опасен за разположения в непосредствена близост [[Област Монтана|областен център]] и околните села. Местният клон на движение „[[Екогласност]]“ пуска до съда множество жалби, свързани със стабилността на язовирната стена. Със становище да се направи изследване на стената излиза [[Борислав Великов]] по времето, когато е председател на [[Народно събрание|Народното събрание]]. От 2003 година язовирната стена се охранява от [[жандармерия]].<ref name="bgsever">[http://www.bgsever.info/br-41_2006/stranici/str-4.htm Опасните диги: 20 години спорят стабилна ли е стената на язовир „Огоста“], Симеон Николов, в-к „Бг Север“, брой 41, 2006 година</ref>