Уикипедия

Лазки език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
рамка=thin solid grey|
родно име= Lazuri, ლაზური|
страна= {{GEO}},<br />{{TUR}},<br />{{DEU}}|
говорещи= 22&nbsp;000<ref name="ethnologue">{{cite web |url=http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lzz |title=Laz |work=[[Ethnologue]]}}</ref> — – 300&nbsp;000|
сем1=Картвелски (Южнокавказки езици)|
сем2=Зански|сем2 връзка=Зански език|
Ред 17:
'''Лазкият език''' (ლაზური ნენა, lazuri nena; [[Грузински език|грузински]]: ლაზური ენა, ''lazuri ena'' или ჭანური ენა, ''č'anuri ena''; [[Турски език|турски]]: Lazca) се говори от [[лази]]те, населяващи югоизточния бряг на [[Черно море]]. Живеещите в [[Турция]] носителни на езика се помещават предимно по ивицата между Мелят и грузинската граница (като мястото до 1925 г. официално е наричано Лазистан). Предполага се, че в [[Грузия]] техният брой е по-малък.
 
Лазкият е един от четирите [[картвелски езици]] (грузински, [[Мингрелски език|мингрелски]], [[Зански език|зански]], лазки), като заедно с мингрелския образуват т.нар. Занска подгрупа на южнокавкаските (квартелски) езици. Двата езика са доста близки, обосновавайки опитите на някои езиковеди да смятат мингрелския и лазкия местни диалекти на един и същ език - – занския. Този възглед се поддържа по времето на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], а също и в днешна Грузия. Но двата езика са класифицирани като отделни, вероятно поради вековното разделение на говорещите ги общности (над 500 години), както и поради липсата на взаиморазбираемост.<ref>{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lzz | title = Laz | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 2012-10-22 | lang = en}}</ref>
 
== Езикови особености ==
Както повечето кавказки езици, лазкият притежава богат набор от съгласни звукове (всъщност най-много измежду картвелските еизици), но едва пет гласни (а, е, и, о, у). ▼
 
▲Както повечето кавказки езици, лазкият притежава богат набор от съгласни звукове (всъщност най-много измежду картвелските еизици), но едва пет гласни (а, е, и, о, у).
 
[[Съществително име|Съществителните]] се словоизменят посредством [[Аглутинация|аглутинативни]] наставки, изразяващи граматически измерения (7 [[Падеж (граматика)|падеж]]а, в зависимост от диалекта) и число (единствено и множествено), но не и род.
 
[[Глагол]]ът в лазкия се видоизменя чрез наставки, съобразно лицето, числото, времето, вида, наклонението и - – в някои диалекти - – евиденциалността (липсва деятелен и страдателен [[залог]]). Използват се над 50 глаголни представки за определяне на пространствената ориентация. Съществуват наставки за лице и число, които определят както [[подлог]]а, така и обстоятелствените пояснения, пр.: gimpulam „Крия го от теб“.
 
'''Отличителни черти на езика:'''
 
* две допълнителни съгласни — – /f/ и /h/;
* всички съществителни завършват с гласен звук;
* разширено глаголно словоизменяне, използвайки обстоятелствени представки;
Line 119 ⟶ 118:
 
== Лазки изрази ==
* ho (ჰო) — – да▼
 
* va (ვა) — – не / * var (архавски диалект)▼
▲* ho (ჰო) — да
* ma (მა) – аз
▲* va (ვა) — не / * var (архавски диалект)
* masi (მასი) – — азти
* skani (სქანი) — – твой▼
* si (სი) — ти
* çkimi (ჩქიმი) — – мой▼
▲* skani (სქანი) — твой
* Gegeacginas. / Xela do k’aobate. (გეგაჯგინას. / ხელა დო კაობათე.) — – Здравей(те).▼
▲* çkimi (ჩქიმი) — мой
* Kai serepe. (კაი სერეფე.) – Лека нощ.
▲* Gegeacginas. / Xela do k’aobate. (გეგაჯგინას. / ხელა დო კაობათე.) — Здравей(те).
* Kai serepemoxt’it. (კაი სერეფებოხტით.) – —Добре Лека нощдошъл. / Kai ten ***
* Didi mardi. (დიდი მარდი.) — – Благодаря.▼
* Kai moxt’it. (კაი ბოხტით.) — Добре дошъл. / Kai ten ***
* Muç’ore? (მუჭორე?) — – Как си?▼
▲* Didi mardi. (დიდი მარდი.) — Благодаря.
* Kai vore. (კაი ვორე.) — – Добре съм. Kai bore (архавски диалект)▼
▲* Muç’ore? (მუჭორე?) — Как си?
* Dido xelebas vore. (დიდო ხელაბას ვორე.) — – Много съм щастлив.▼
▲* Kai vore. (კაი ვორე.) — Добре съм. Kai bore (архавски диалект)
* Sonuri re? (სონური რე?) — – Откъде си?▼
▲* Dido xelebas vore. (დიდო ხელაბას ვორე.) — Много съм щастлив.
* T’amt’ra (ტამტრა) — – Трабзон▼
▲* Sonuri re? (სონური რე?) — Откъде си?
* Londoni (ლონდონი) — – Лондон▼
▲* T’amt’ra (ტამტრა) — Трабзон
* Turkona / Turketi (თურკონა / თურკეთა) — – Турция▼
▲* Londoni (ლონდონი) — Лондон
* Xorumona (ხორუმონა) — – Гърция▼
▲* Turkona / Turketi (თურკონა / თურკეთა) — Турция
* Xorz'a / Oxorca (ხორძა) — – жена▼
▲* Xorumona (ხორუმონა) — Гърция
* K'oçi (კოჩი) — – мъж▼
▲* Xorz'a / Oxorca (ხორძა) — жена
* Bozo (ბოზო) — – момиче▼
▲* K'oçi (კოჩი) — мъж
* Biç’i (ბიჭი) — – момче▼
▲* Bozo (ბოზო) — момиче
* Supara (სუპარა) — – книга▼
▲* Biç’i (ბიჭი) — момче
* Megabre (მეგაბრე) — – приятел▼
▲* Supara (სუპარა) — книга
* Qoropa (ყოროფა) — – любов▼
▲* Megabre (მეგაბრე) — приятел
* Mu dulya ikip? (მუ დულჲა იქიფ?) – Какво работиш? / Mu dulya ikom (архавски диалект)
▲* Qoropa (ყოროფა) — любов
* MuLazuri dulya ikipgişkuni? (მულაზური დულჲა იქიფგიჩქინი?) – —Знаеш Какволи работишлазки? / Mu dulyaLazuri ikomgickini (архавски диалект)
* Skani coxo muren? (სქანი ჯოხო მურენ?) — – Как се казваш?▼
* Lazuri gişkuni? (ლაზური გიჩქინი?) — Знаеш ли лазки? / Lazuri gickini (архавски диалект)
* Ma si maoropen. (მა სი მაოროფენ.) — – Обичам те▼
▲* Skani coxo muren? (სქანი ჯოხო მურენ?) — Как се казваш?
▲* Ma si maoropen. (მა სი მაოროფენ.) — Обичам те
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лазки_език“.