Разлика между версии на „Адигейски език“

редакция без резюме
м (Премахване на Категория:Адигея; Добавяне на Категория:Култура на Адигея, ползвайки HotCat)
}}
 
'''Адигейският език''' (илисъщо черкезки'''долночеркески''', '''западночеркески''', '''западноадигейски''' или '''кяхский'''; самоназвание ''адыгабзэ'') е един от двата черкезки езика. Разпространен е предимно в Западен Кавказ (Адигея, Лазаревски и Туапсински район в Краснодарски край), както и сред черкезката диаспора в Турция и Близкия изток. Близкородственият [[кабардински език]] е разпространен на изток. Черкезките езици съставляват западно-кавказкото езиково семейство заедно с абхазки, абазински и изчезналия убъхски език.
 
== Диалекти ==
*абадзехски (абдзэхабз) – изчезнал на територията на [[Русия]], разпространен сред [[Черкези|черкезката]] диаспора.
*бжедугски (бжъэдыгъубз)
*темирговски или чемгуйски (кIэмгубз)
*шапсугски (шапсыгъубз)
 
== Писменост ==
Адигейският език използва разширен вариант на руската кирилица, въведен през 1938 г. В миналото се е употребявала арабска и латинска азбука.
<gallery>
File:Adyghe arabic alphabet.JPG| [[Арабска азбука]] в употреба до 1927.
File:Adyge alphabet 1927 (1).JPG|Адигейска [[латинска азбука]] в периода 1927- – 1938.
File:Adyge alphabet 1927 (2).JPG|Адигейска [[латинска азбука]] в периода 1927- – 1938.
</gallery>
 
== Граматика ==
Граматиката на адигейския език е съществено различна от граматиката на повечето европейски езици. Адигейският език е полисинтетичен. [[Сказуемо]]то е многосъставно и може да включва и местоименни показатели, афикски за място, време, направление, отношение към говорещия.
 
=== Съществителни имена ===
Съществителните имена се делят не по род, а по клас: клас хора и техни признаци (собствени имена, професии, народност) (отговарят на въпрос хэт? или хэта?) и клас вещи/предмети/животни (отговарят на въпрос сыд? или сыда?).
 
Съществителните имена се изменят по число (единствено и множествено). Единственото число се изразява с нулева морфема, а множественото - – с присъединяване към основната морфема на думата - – хэ. Например, унэ "дом"„дом“, тхылъ "книга"„книга“, мн.число: унэ-хэ-р "дома"„дома“, тхылъ-хэ-р "книги"„книги“.
 
Съществителните имена притежават освен това няколко семантични категории:
*определеност: кIалэ „младеж“, кIалэр (им.п.), кIалэм (ерг.п.) „младежът“
*принадлежност (органична и имуществена). Органичната принадлежност се изразява с помощта на представки за всяко лице:
**шъхьэ „глава“: ''с''шъхьэ „моята глава“, ''т''шъхьэхэр „нашите глави“;
**гу „сърце“: ''сы''гу „моето сърце“, а-гу "техни„техни сърца"сърца“;
**шы „брат“: ''ы''шы „негов брат“;
**нэ „око“: ''у''нэ „твоето око“, ''ты''нэхэр „нашите очи“;
**лъакъо „крак“: ''п''лъакъо „твой крак“, ''шъу''лъакъохэр "ваши„ваши крака"крака“, ''а''лъакъу „техни крака“.
 
Имуществена принадлежност се изразява с други представки:
**тхылъ „книга“, ''си''тхылъ „моя книга“, уи-тхылъ „твоя книга“, и-тхылъ „негова книга“;
**унэ „дом“: ''ти''ун „наш дом“, ''шъуи''ун „ваш дом“, ''я''ун „техен дом“.
 
В адигейски имената се скланят по четири падежа: именителен, ергативен, творителен и превратителен.
 
Именителният падеж има окончание -''р'' в единствено и в множествено число: пхъашIэ „дърводелецът“, пхъашIэ-хэ-р „дърводелци“. ПхъашIэр Iофыш1э къэкIуагъ. „Дърводелецът дойде на работа.“
 
Именителният падеж по правило означава:
*действащото лице (подлога) при непреходните глаголи: КIалэ''р'' школым кIуагъэ „Момчето отиде на училище“;
*прякото допълнение при преходните глаголи: Бзылъфыгъэм унэ''р'' егъалэ „Жената боядисва къщата“ („Къщата се боядисва от жената.“).
 
Ергативният падеж се използва за да означи:
*действащото лице при преходни глаголи: Писателы''м'' тхылъ ытхыгъ. „Писателят написа книга.“, ЛIым письмэ ытхыгъ. „Мъжът написа писмо.“;
*непрякото допълнение при преходни и непреходни глаголи: КIалэр школы''м'' кIуагъэ „Момчето отиде на училище“, ЛIыр Iофы''м'' Iухьагъ. „Мъжът постъпи на работа.“;
*обстоятелство: Студентхэм мафэ''м'' Iоф ашIагъ. „Студентите работеха денем (мафэ).“.
 
Превратителният падеж изразява промяна в нещо, определение имени, действителния субект с течение на времето: Сэфэр офицерэ''у'' дзэм къикIыжъыгъ. „Сафер се завърна от войската (дзэ) като офицер.“; А мафэр тхьаумафэ''у'' къычIэкIыгъ. „Този ден (мафэ) се оказа неделя (тхьаумаф).“
 
=== Прилагателни имена ===
Прилгателните имена обикновено следват съществителното, което определят.
 
=== Числителни имена ===
зы „1”„1“, тIу „2”„2“, щы „3”„3“, плIы „4”„4“, тфы „5”„5“, тхы „6”„6“, блы „7”„7“, и „8”„8“, бгъу „9”„9“, пшIы „10”„10“, шъэ „100“, шъитIу „200“, шъищ „300“, шъиплI „400“, шъитф „500“, шъитх „600“, шъибл „700“, шъий „800“, шъибгъу „900“, мин „1000“.
 
Бройните числителни освен ''зы'' „1“, обикновено следват съществителното име: ''зы пчэн'' „една коза“, пчэнитIу „две кози“, пчэнщ „три кози“, пчэнитф „пет кози“, пчэнмин „хиляда кози“.
 
=== Лични местоимения ===
Съществуват отделни форми само за 1 и 2 лице: сэ „аз“, о „ти“, тэ „ние“, шъо „вие“. Формите за 3 лице се изразяват посредством показателни местоимения ар „той, този“, мор „този“, мыр „онзи“, ахэр, мыхэр „те, тези, онези“. При личните местоимения няма разлика между именителен и ергативен падеж.
 
=== Глагол ===
В адигейски (и в другите западнокавказки езици) глаголът е извънредно сложен в морфологично отношение. По своята структура глаголната словоформа може да бъде едноморфемна: кIо „иди“, штэ „вземи“. Морфемният състав на глагола включва афикси (представки и наставки), но те се коренно различни от афиксите в [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. Афиксите в адигейски могат да изразяват и да променят значението на подлога, прякото и непрякото допълнение, обстоятелството, числото, отрицанието, времето, наклонението, направлението, залога на глаголното действие (взаимен, съвместен, възвратен), в резултат на което се образува многоморфемен глаголен комплекс, който може да изразява значението на цяло изречение в български:
*''УакъыдэсэгъэгущыIэжъы'' „Ще те накарам да говориш отново с тях.“ се състои от следните морфеми: ''у-а-къы-дэ-сэ-гъэ-гущыIэ-жъы'', букв. „тебе (-у-) с тях (-а-) оттам (-къы-) заедно (-дэ-) аз (-сэ-) накарам (-гъэ-) говоря (-гущыIэ-) отново (-жъы)“.
*''къыпфэсхьыщтэп'' „аз няма да ти донеса (еди-какво си) се състои от следните морфеми: ''къы-п-фэ-с-хьы-щт-эп'', чиито буквален превод е „оттам (-къы-) теб (-п-) за теб (-фэ-) аз (-сэ-) нося (-хьы-) ще (-щт- показател за бъдеще време) не (-эп-).
 
Глаголите в адигейски се делят на динамични и статични в зависимост от значението. Динамичните глаголи изразяват действие и процес на действието: Сэ сэчъэ „Тичам“; Сэ сэцуахъо „Пълзя“, Сэ сэтIэ „Копая“, Сэ сэIо „Говоря“ и др. Статичните глаголи изразяват състояние, резултат от действие: ''Сэ сыщыт.'' „Стоя.“, Сэ сыщылъ. „Лежа.“, Сэ сыпхъашI. „Дърводелец съм.“, Сэ сытракторист. „Тракторист съм.“.
 
Глаголът се изменя по лице чрез прибавяне на представки (произлизащи от личните местоимения) към глаголната основа, например:
*единствено число: 1 л. ''сэ''тхэ „пиша“, 2 л. ''о''тхэ „пишеш“, 3 л. ''ма''тхэ „пише“;
*множествено число: 1 л. ''тэ''тхэ „пишем“, 2 л. ''шъо''тхэ „пишете“, 3 л. ''ма''тхэ-х „пишат“.
 
*тхы „пиши!“, ''шъу''тхы „пишете!“, ''ма''д''а''? „шие ли?“.
 
== Речников състав ==
Повечето словообразувателни основи са едносрични и от тях се образуват различни сложни думи: мэзчэт „фазан“ (мэзы „гора“ + чэт „кокошка“), псычэт „патица“ (псы „вода“ + чэт „кокошка“), мэкъумэщ „селско стопанство“ (мэкъу „сено“ + мэщы „просо“), шхапIэ „столова“ (шхэн „ям“ + пIэ „място“), гузажъу „вълнение“ (гу „сърце“, зэжъу „тесен“), гумэкI „безпокойство“ (гу „сърце“ + макIэ „малък“), шыудз „конница“ (шыу „конник“, дза „войска“), дзакIо „новобранец“ (дза „войска“, кIо- „наставка за професии“), хьаджакIо „поклонник“ (хьаджэ “хаджия“ + кIо-). В някои случаи едната проста основа е изчезнала в адигейски, но се открива с помощта на сравнително-историческия метод: осы „сняг“ (уа „небе“ + *сы, в адигейски изчезнало като самостоятелна дума, но запазено в [[абхазки език|абхазки]] и [[абазински език|абазински]] а-сы „сняг“). Като цяло адигейският език разполага с широка основа за образуване на неологизми, например от думата гущыI „дума“ се образуват неологизми като гущыIакI „неологизъм“, гущыIакIэ „дар слово“ гущыIалъ „речник“, гущыIап „предисловие“, гущыIэгъу „събеседник“, гущыIэжъ „поговорка“, гущыIэухыгъ „изречение“ и др.
 
От средногръцки са заети известен брой думи: бэрэскэжъый „сряда“ (буквално „малък петък (παρασκευή)“), бэрэскэшхо „петък“ (буквално „голям петък“), пIастэ „пшеничена каша, качамак“ (πάστα от италиански pasta), хъэдэн „дрипа“ (χιτών „туника“ > кабардински хъыдан, осетински хæдон „риза“).