Адигейски език: Разлика между версии

'''Адигейският език''' (илисъщо черкезки'''долночеркески''', '''западночеркески''', '''западноадигейски''' или '''кяхский'''; самоназвание ''адыгабзэ'') е един от двата черкезки езика. Разпространен е предимно в Западен Кавказ (Адигея, Лазаревски и Туапсински район в Краснодарски край), както и сред черкезката диаспора в Турция и Близкия изток. Близкородственият [[кабардински език]] е разпространен на изток. Черкезките езици съставляват западно-кавказкото езиково семейство заедно с абхазки, абазински и изчезналия убъхски език.

== Диалекти ==

*абадзехски (абдзэхабз) — – изчезнал на територията на [[Русия]], разпространен сред [[Черкези|черкезката]] диаспора.

== Писменост ==

File:Adyge alphabet 1927 (1).JPG|Адигейска [[латинска азбука]] в периода 1927- – 1938.

File:Adyge alphabet 1927 (2).JPG|Адигейска [[латинска азбука]] в периода 1927- – 1938.

== Граматика ==

=== Съществителни имена ===

Съществителните имена се делят не по род, а по клас: клас хора и техни признаци (собствени имена, професии, народност) (отговарят на въпрос хэт? или хэта?) и клас вещи/предмети/животни (отговарят на въпрос сыд? или сыда?).

Съществителните имена се изменят по число (единствено и множествено). Единственото число се изразява с нулева морфема, а множественото - – с присъединяване към основната морфема на думата - – хэ. Например, унэ "дом"„дом“, тхылъ "книга"„книга“, мн.число: унэ-хэ-р "дома"„дома“, тхылъ-хэ-р "книги"„книги“.

*принадлежност (органична и имуществена). Органичната принадлежност се изразява с помощта на представки за всяко лице:

**гу „сърце“: ''сы''гу „моето сърце“, а-гу "техни„техни сърца"сърца“;

**лъакъо „крак“: ''п''лъакъо „твой крак“, ''шъу''лъакъохэр "ваши„ваши крака"крака“, ''а''лъакъу „техни крака“.

Имуществена принадлежност се изразява с други представки:

В адигейски имената се скланят по четири падежа: именителен, ергативен, творителен и превратителен.

Именителният падеж има окончание -''р'' в единствено и в множествено число: пхъашIэ „дърводелецът“, пхъашIэ-хэ-р „дърводелци“. ПхъашIэр Iофыш1э къэкIуагъ. „Дърводелецът дойде на работа.“

Именителният падеж по правило означава:

*действащото лице (подлога) при непреходните глаголи: КIалэ''р'' школым кIуагъэ „Момчето отиде на училище“;

Ергативният падеж се използва за да означи:

*действащото лице при преходни глаголи: Писателы''м'' тхылъ ытхыгъ. „Писателят написа книга.“, ЛIым письмэ ытхыгъ. „Мъжът написа писмо.“;

*непрякото допълнение при преходни и непреходни глаголи: КIалэр школы''м'' кIуагъэ „Момчето отиде на училище“, ЛIыр Iофы''м'' Iухьагъ. „Мъжът постъпи на работа.“;

=== Прилагателни имена ===

=== Числителни имена ===

зы „1”„1“, тIу „2”„2“, щы „3”„3“, плIы „4”„4“, тфы „5”„5“, тхы „6”„6“, блы „7”„7“, и „8”„8“, бгъу „9”„9“, пшIы „10”„10“, шъэ „100“, шъитIу „200“, шъищ „300“, шъиплI „400“, шъитф „500“, шъитх „600“, шъибл „700“, шъий „800“, шъибгъу „900“, мин „1000“.

=== Лични местоимения ===

=== Глагол ===

В адигейски (и в другите западнокавказки езици) глаголът е извънредно сложен в морфологично отношение. По своята структура глаголната словоформа може да бъде едноморфемна: кIо „иди“, штэ „вземи“. Морфемният състав на глагола включва афикси (представки и наставки), но те се коренно различни от афиксите в [[индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. Афиксите в адигейски могат да изразяват и да променят значението на подлога, прякото и непрякото допълнение, обстоятелството, числото, отрицанието, времето, наклонението, направлението, залога на глаголното действие (взаимен, съвместен, възвратен), в резултат на което се образува многоморфемен глаголен комплекс, който може да изразява значението на цяло изречение в български:

*''къыпфэсхьыщтэп'' „аз няма да ти донеса (еди-какво си)”“ се състои от следните морфеми: ''къы-п-фэ-с-хьы-щт-эп'', чиито буквален превод е „оттам (-къы-) теб (-п-) за теб (-фэ-) аз (-сэ-) нося (-хьы-) ще (-щт- показател за бъдеще време) не (-эп-)”“.

Глаголът се изменя по лице чрез прибавяне на представки (произлизащи от личните местоимения) към глаголната основа, например:

*единствено число: 1 л. ''сэ''тхэ „пиша“, 2 л. ''о''тхэ „пишеш“, 3 л. ''ма''тхэ „пише“;

== Речников състав ==

Повечето словообразувателни основи са едносрични и от тях се образуват различни сложни думи: мэзчэт „фазан“ (мэзы „гора“ + чэт „кокошка“), псычэт „патица“ (псы „вода“ + чэт „кокошка“), мэкъумэщ „селско стопанство“ (мэкъу „сено“ + мэщы „просо“), шхапIэ „столова“ (шхэн „ям“ + пIэ „място“), гузажъу „вълнение“ (гу „сърце“, зэжъу „тесен“), гумэкI „безпокойство“ (гу „сърце“ + макIэ „малък“), шыудз „конница“ (шыу „конник“, дза „войска“), дзакIо „новобранец“ (дза „войска“, кIо- „наставка за професии“), хьаджакIо „поклонник“ (хьаджэ “хаджия“ + кIо-). В някои случаи едната проста основа е изчезнала в адигейски, но се открива с помощта на сравнително-историческия метод: осы „сняг“ (уа „небе“ + *сы, в адигейски изчезнало като самостоятелна дума, но запазено в [[абхазки език|абхазки]] и [[абазински език|абазински]] а-сы „сняг“). Като цяло адигейският език разполага с широка основа за образуване на неологизми, например от думата гущыI „дума“ се образуват неологизми като гущыIакI „неологизъм“, гущыIакIэ „дар слово“ гущыIалъ „речник“, гущыIап „предисловие“, гущыIэгъу „събеседник“, гущыIэжъ „поговорка“, гущыIэухыгъ „изречение“ и др.