Разлика между версии на „Анастасия Ярославна“

м
м (Робот: Преместване на 15 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q234724.)
м (Disambiguated: ВатаВата (въстание))
| герб=
}}
'''Анастасия Ярославна''' (на [[унгарски]]: Агмунда, 1023- – 1074/1096) е киевска княгиня и кралица на [[Кралство Унгария|Унгария]], съпруга на крал [[Андраш I]]. Тя е най-голямата дъщеря на киевския княз [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]] и [[Ингегерд Шведска]]. Анастасия Ярославна е по-голяма сестра на френската кралица [[Анна Ярославна]].
 
Около 1039 г. Анастасия е омъжена за унгарския принц [[Андраш I|Андраш]]. Той е син на [[Вазул]], владетел на северозападните области на [[Унгария]], днес главно част от Словакия. Според някои сведения, майката на [[Андраш I|Андраш]] е дъщеря на български цар, [[Катун Анастасия]]. Бракът на Анастасия и [[Андраш I|Андраш]] е сключен в [[Киев]], където унгарският принц придружава баща си и брат си в търсене на подкрепа от [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]] срещу унгарския крал [[Ищван I]].
[[Картинка:Córki Jarosława.jpeg|мини|300px|Дъщерите на [[Ярослав I]] (от ляво на дясно): [[Анна Ярославна|Анна]], кралица на [[Франция]], [[Княгиня Агата|Агата Английска]], кралица на Англия (това е под въпрос), [[Елисавета Ярославна|Елисавета]], кралица на [[Норвегия]], и Анастасия. Фреска от 11 век в катедралата „Свeта„Света София“ в [[Киев]].]]
 
Братята се завръщат в [[Кралство Унгария|Унгария]] през 1046 г., което поставя началото на езическото въстание [[Вата (въстание)|Вата]]. С помощта на противниците на християнизацията, [[Андраш I|Андраш]] успява да отстрани [[Петер Орсеоло]] и през 1047 г. е коронован за крал. Анастасия пристига в [[Кралство Унгария|Унгария]] заедно със съпруга си. Вероятно по нейна молба, [[Андраш I]] основава [[лавра]]та в Тихани за отшелниците, които пристигат в Унгария, заедно с киевската княгиня.
 
Анастасия Ярославна ражда на [[Андраш I]] три деца:
*[[Аделаида Арпад|Аделаида]] (ок. 1040 - – [[27 януари]] [[1062]])
*[[Шаламон]] (1053- – 1087)
*Давид (след 1053 - – 1094)
 
През 1057 г., в противоречие с унгарската традиция на сеньората, [[Андраш I]] обявява петгодишния си син [[Шаламон]] за крал, опитвайки се да го направи свой наследник. Това предизвиква недоволството на брат му [[Бела I|Бела]], който през 1061 г. организира заговор за отстраняването на [[Андраш I]]. За да осигури безопасността на Анастасия и [[Шаламон]], през същата година [[Андраш I]] ги изпраща в двора на Адалберт, маркграф на Австрия. [[Бела]] успява да детронира [[Андраш I]], който умира малко след това.
 
След смъртта на съпруга си, Анастасия повежда борба за трона на сина си. Тя търси подкрепа от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)| Хайнрих III]], чиято сестра Жудит е сгодена за [[Шаламон]] през [[1058]] г. Когато войските на Хайнрих навлизат в Унгария, за да подкрепят Анастасия и сина ѝ, чичото на [[Шаламон]] - – [[Бела I]], умира на [[11 септември]] [[1063]] г., а синовете му, [[Геза I|Геза]], [[Ласло I|Ласло]] и Ламперт, бягат в [[Полша]]].
 
Така, благодарение на своите усилия, Анастасия успява да върне престола на сина си, който е коронован отново за крал на Унгария на [[27 септември]] [[1063]] г. В чест на коронацията на сина си, Анастасия подарява на херцог [[Отон III Баварски]], който предвожда германските войски в Унгария, меч, за който се смятало, че е принадлежал на хунския вожд - – [[Атила]].
 
Малко по-късно, Шаламон позволява в Унгария да се завърнат братовчедите му -[[Геза I|Геза]], [[Ласло I|Ласло]] и Ламперт, които признават правото му над унгарския престол. Синът на Анастасия управлява с тяхна помощ кралството до 1073 г. През 1074 г. тримата братя възстават против братовчед си и на [[17 март]] [[1074]] г. успяват да го детронират. Крал Шаламон бяга на запад, където под негова власт остават комитатите Мосон и [[Пресбург]].
*[[Ласло I]]
 
== Библиография ==
*''Kristó, Gyula - – Makk, Ferenc: Az Árpád-ház uralkodói (IPC Könyvek, 1996)''
*''Korai Magyar Történeti Lexikon (9- – 14. század), főszerkesztő: Kristó, Gyula, szerkesztők: Engel, Pál és Makk, Ferenc (Akadémiai Kiadó, Budapest, 1994)''
*''Magyarország Történeti Kronológiája I. – A kezdetektől 1526-ig, főszerkesztő: Benda, Kálmán (Akadémiai Kiadó, Budapest, 1981)''