Богиня майка: Разлика между версии

[[File:Venus of Willendorf frontview.jpg|мини|Вилендорфската Венера, една от най-древните статуетки на богиня-майка]]

'''Богиня-майка''' е основно божество в много [[митология|митологии]] и [[религия|религии]]. Тя е покровителка на [[плодовитост]]та и [[плодородие]]то, на жените [[майка|майки]] и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и [[лов]]а. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като [[Слънце]]и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на [[живот]]а и [[смърт]]та. Древното митологично мислене схваща Вселената (макро и микрокосмоса) като рожба на женското начало, което се идентифицира по правило със земята. Такова мислене допуска земята да самозачене, за да създаде останалия свят, но често я свързва и с мъжкото начало, което се идентифицира с небето (Слънцето).

Образът на богинята-майка е главното женско божество в повечето митологии в света и един от най-ранните култове, които олицетворява почитането на женското творчество и съзидателно начало в природата. Включването на богинята - майка в кръга на митологическите представи за вечното възраждане е било причина тя да се приема като източник на жизнена сила и на безсмъртието като негова най-висша изява. Това обяснява и свързването на такива богини и различни тайни култове, при които адептите се надяват да получат вечен живот, когото те имали силата да даряват. Друга важна функция на този кръг богини ги прави покровителки на градовете, а също така и на законите и тайните знания. Този аспект на богинята - майка иконографски е изразен чрез крепостна корона на главата й.

 

 

== Енеолит ==