Разлика между версии на „Либерализъм“

(→‎Бележки: премахнато ръчното разделение на колони, за да се приложи автоматичното редактирано с AWB)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Неспокойствието, породено от бавния политически прогрес, възпламенява още по-грамадните революции от [[1848]] година. Революциите се разпространяват из [[Австрийска империя|Австрийската империя]], [[История на Германия|германските държави]] и [[История на Италия|италианските държави]]. Правителствата падат от власт с голяма бързина. Либералните националисти настояват за писмени конституции, [[Законодателна власт|законодателни събрания]] от представители, по-обширни [[изборни права]] и [[свобода на печата]]. Във Франция е обявена втора република. [[Крепостничество]]то е отменено в [[Прусия]], [[Галиция]], [[Бохемия]] и [[Унгария]]. [[Клеменс фон Метерних]] шокира Европа с оставката си и паническото си бягство във Великобритания.
 
В крайна сметка успехът на революционерите започва да се изпарява. Оставени без помощта на Франция, италианците са победени с лекота от австрийците. Австрия освен това успява да потисне изострящите се [[Национализъм|националистически]] настроения в Германия и Унгария, за което заслуга има Франкфуртското събрание, провалило се в опита си да консолидира германските държави в едно цяло. След като на власт идва по-кадърно ръководство, италианците и германците реализират мечтите си за независимост. Сардинският премиер [[Камило КамилоБенсо (граф Кавур)]] е съобразителен либерал, който разбира, че единственият възможен начин, по който италианците могат да постигнат независимост, е те да получат подкрепата на Франция. [[Наполеон III]] склонява да изпълни призива на Кавур за помощ и след като Франция побеждава Австрия в края на [[Франко-австрийска война|Франко-австрийската война]] (1859), началото на италианската независимост е положено. Германското обединение е постигнато под ръководството на [[Ото фон Бисмарк]], който унищожава враговете на Прусия война след война. Накрая той [[Френско-пруска война|триумфира срещу Франция]] през 1871 година и обявява Германската империя в Огледалната зала във Версай. Французите обявяват [[Трета френска република|третата република]] след загубата им във войната, и останалата част от френската история попада под републиканско влияние.
 
Либерализмът се разнася по света само няколко десетилетия след Френската революция. Либералните и консервативните борби в Испания се повтарят в Латинска Америка, в страни като [[Мексико]] и [[Еквадор]]. От 1857 до 1861 година Мексико е обхванато от кървавата [[Война на реформата]], мощна вътрешна и идеологическа конфронтация между либерали и консерватори, завършила с победа на либералите. Ситуацията и резултатите в Еквадор са аналогични. Подобно на други държави в региона по това време Еквадор е разтърсен от смутове, като хората там са разделени на либерален и консервативен лагер. От тези конфликти Гарсия Морено установява консервативно правителство, което е свалено през 1895. Радикалните либерали, които свалят консерваторите, са водени от Елой Алфаро — агитатор, който ръководи изпълнението на редица социополитически реформи, включително отделянето на църквата от държавата, легализирането на развода и създаването на обществените училища+
Анонимен потребител