Теофилакт Вотаниат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = Θεοφύλακτος Βοτανειάτης
|
| описание = византийски военачалник
| роден-място =
Ред 7:
}}
'''Теофилакт Вотаниат''' ({{lang-el|Θεοφύλακτος Βοτανειάτης}}) е византийски военачалник от началото на XI век, известен с участието си във войните на [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] за покоряване на България. Той е също така дядо на по-късния византийски император [[Никифор III Вотаниат]]<ref>''Златарски'', Васил, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1994, с. 732</ref>, управлявал Византия през 1078-1081 г.
През лятото на 1014 г. Теофилакт е управител на [[Солун]] с ранг дук<ref name="pirivat136">''Пириватрич'', Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136</ref>.Областта, която управлява, е на границата със Самуилова България и е чест обект на български нападения в предходните десетилетия. По-големи сражения край Солун стават през 996 и 1004 г., като и двете завършват със съкрушителни поражения на византийците<ref>''Ангелов'', Димитър, и ''Чолпанов'', Борис, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), София 1994, с. 48-49, 53</ref>. През 1014 г. Теофилакт Вотаниат трябва да отрази поредното нападение. Този път българите са предвождани не от [[Самуил]], а от един от неговите войводи – [[Несторица]]. В [[Битка при Солун (1014)|битка западно от Солун]] дукът и синът му Михаил Вотаниат разгромяват армията на Несторица<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 732-733; Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, София 2004, с. 66</ref>. Впоследствие Теофилакт се присъединява към армията на Василий II и участва в [[Беласишка битка|битката при Беласица]]<ref name="pirivat136">''Пириватрич'', Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738-739</ref> След тази нова победа на византийското оръжие, императорът изпраща солунския дук с отряд да разчисти засеките, поставени от българите по пътя между [[Струмица]] и [[Солун]]. В теснините на юг от [[Струмица]] Теофилакт Вотаниат [[Битка при Струмица|попада в засада]], войската му е разгромена, а самият той пада убит от ръката на Самуиловия син [[Гаврил Радомир]].<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738; ''Ангелов'' & ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието, с. 55-56; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref>
| |||