Майот: Разлика между версии

девиз=Liberté, Égalité, Fraternité'' <br/>(''Свобода, Равенстворавенство, Братствобратство'') |

лятно часово време=<br />- [[Лятно часово време]] | часова-зона =<small>CET ([[UTC+3]])</small> |

лятно часово време-отместване=<br /><small>- CEST([[UTC+4]])</small> |

Главният остров Гранд-тер (или Махоре) е най-старият Коморски остров. Той е 39 km дълъг и 22 km широк. Най-високата точка е връх Бенара, който се намира на– 660 m над морското равнище. Заради вулканичната скала в района земята е сравнително плодородна. Коралов риф обгражда голяма част от острова, по тази причина корабите в този район са добре защитени от морските вълни. Кораловият риф също така е и дом на много видове риби.

Освен главния остров, към общността Майот спадат още остров [[Памандзи]], разположен на изток, и още около двадесетина по-малки острова. Главният остров е познат и под името [[Гран Тер]], а Памандзи – с названието [[Пти Тер]]. Групата остовиострови Майот се смята за най-древната част от Коморския архипелаг. Гранд Тер е най-зеленият от островите.

През 1503 г. [[ПортугалциПортугалия|португалски]] мореплаватели достигат до острова, но не правят опити да го колонизират.

През 1823 г. островът е завладян от Андрианцоли, бивш крал на мадагаскарското кралство Ибойна; на следващата година е завладян от султанството[[султанат]]а Муали, разположено на остров Мохели (сега част от Коморите[[Комори]]те). На 19 ноември 1835 г. островът преминава под контрола на султанствотосултаната Анжуан, коетокойто се намира на сегашния коморски остров Анжуан. През 1843 г. Коморските острови, включаейкивключително и Майот, са завзети от Франция и остават под неин контрол повече от 130 години.

През 1974 г. се провежда [[референдум]] за независимост на всички Коморски острови, но Майот отхвърля предложението с 63,8%. Две години по-късно се провежда втори референдум, на който впечатляващите 94,4% от махорите казват „Не“„не“ на отделянето от Франция. Въпреки това Коморите продължават да имат претенции спрямо Майот и през 1976 г. поставят въпроса за бъдещето на Майот пред [[Съвета за сигурност на ООН]]. При последвалото гласуване 11 от 15-те членове подкрепят желанието на Коморите, но Франция налага вето и осуетява плановете на островната държава. Между 1976 – 1995 г. статуквото на Майот в ООН е разглеждано като ''„Въпроса за коморския остров Майот“''. От 1995 г. насам този въпрос повече не е бил обсъждан от [[Генерална асамблея на ООН|Генералната асамблея]].

На 29 март 2009 г. е проведен нов референдум, но този път за промяна на административната принадлежност на острова към Франция. С подкрепа от 95,5% е взето решението Майот да стане [[Отвъдморски територии на Франция|отвъдморски департамент]] и [[Департаменти на Франция|101 департамент на Франция]]. Решението влиза в сила на 31 март 2011 г. и се отразява в съществени промени в правната система, здравеопазването, образованието и администрацията. Майот е първият френски департамент с мюсюлманско население над 95% мюсюлманско население и първият, който изцяло замества една правна система ([[шериат]]) с друга, в случая с френската.

Майот се радва на изключителен интерес от ботаниците и зоолозите. Местната флора и фауна се отличават с изключителното си разнообразие и оригинални видове. Например в южния край на Гранд Тер има много влаголюбиви растения, сред които прочутите [[баобаб]]и. По на север има огромни площи с [[кокосови палми]]. В горите живеят маймуни от семейство лемуроподобни, сред които има и представители на застрашения от изчезване вид [[сив бамбуков лемур]] ('''Hapalemur griseus'''). Тукашните птици се различават много от тези на съседните острови. Тук живеят изумителен брой редки видове птици, като птицата [[дронго]], която се среща само по тези краища. Невероятно богат е и екзотичният свят на раците. Има хиляди сини, червени и черни ракообразни с големи щипки. Те използват щипките си за самозащита, като те са разположени или само от лявата им страна, или само от дясната страна на тялото сиим.

#[[Дзаодзи|Дзаудзи]]

#[[Чиронгу|Широнги]]

#[[Чикони|Шикони]]

#[[М'Цангамуджи|М'цангамужи]]