Уикипедия

Френска и индианска война: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{Номинация за избрана}}
мРедакция без резюме
Ред 36:
В [[Канада]] войната обикновено се нарича ''Седемгодишната война'', въпреки че френскоговорещите жители на [[Квебек]] често я наричат '''Война на завладяването''' (''La Guerre de la Conquête'')<ref>[http://www.thecanadianencyclopedia.com/index.cfm?PgNm=TCE&Params=a1ARTA0007300 The Canadian Encyclopedia]</ref><ref>[http://bataille.ccbn-nbc.gc.ca/en/guerre-de-sept-ans/contexte.php The Siege of Québec: An episode of the Seven Year's War – Canadian National Battlefields Commission Plains of Abraham website]</ref>. В Европа няма специфично име за северноамериканската част от войната. Името се отнася до основните врагове на британските колонизатори – кралските френски сили и индианските племена, съюзени с тях.
 
Войната се води предимно по границите между британските колонии от [[Вирджиния]] до [[Нова Скотия]] и започва с конфликт за мястото, където се сливат реките [[Алегени (река)|АлегениАлигени]] и [[Мононгахела]], където днес е разположен град [[Питсбърг]], [[Пенсилвания]]. Конфликтът води до [[битка при Жюмонвил Глен|битката при Жюмонвил Глен]] през май 1754 година. Всички британски опити за експедиции през 1755 – 1757 г. в граничните райони на Пенсилвания и щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] се провалят поради комбинация от лошо управление, вътрешни противоречия и ефективно френско и индианско настъпление. [[Битка за форт Босежур|Превземането на форт Босежур]] през 1755 г. на границата, разделяща [[Нова Скотия]] от [[Акадия]], е последвано от британска политика на [[депортиране на акадците|депортиране]] на френските ѝ жители, срещу което има известна съпротива.
 
След катастрофалните британски походи от 1757 г. (довели до неуспешна експедиция срещу Луисбърг и [[обсада на форт Уилям Хенри|обсадата на форт Уилям Хенри]], която бива последвана от индиански жестокости срещу британците) британското правителство пада и [[Уилям Пит старши|Уилям Пит]] идва на власт, докато Франция няма желание да рискува големи конвои, за да помогне на ограничените сили, които има в [[Нова Франция]]. Пит значително увеличава британските военни ресурси в колониите и между 1758 г. и 1760 г. британските военни сили успешно проникват в сърцето на Нова Франция, превземайки [[Монреал]] през септември 1760 г.
Ред 54:
Северна Америка източно от река Мисисипи в значителна степен се претендира от Великобритания или Франция, въпреки че значителни части, особено между [[Мисисипи]] и [[Апалачи]]те се претендират и контролират от индианците. Френското колониално присъствие е най-голямо в долината на река [[Сейнт Лорънс]] с население също в [[Акадия]] (днешен [[Ню Брънзуик]]), Ил Роял (днешен остров [[Кейп Бретон]]) и [[Ню Орлиънс]], седалището на френската провинция [[Френска Луизиана|Луизиана]], чиито претенции покриват по-голямата част от басейна на Мисисипи, включително басейна на река [[Охайо (река)|Охайо]]. Французите поддържат мрежа от търговци на кожи, която прониква дълбоко в претендираните от тях територии, но обикновено не предявяват териториални искания срещу племената там.
 
Британските колонии обхващат източните бряг на континента от [[Джорджия]] на юг, до [[Нова Скотия]] и [[Нюфаундленд]] на север.<ref>Francis D. Cogliano, Revolutionary America, 1763 – 1815: A Political History (2008) p 32</ref> Много от по-старите колонии имат териториални претенции, които се простират произволно на запад, тъй като обхватът на континента е непознат по времето, когато са им дадени техните провинциални харти. Техните центрове на население се намират в близост до брега, но те имат растящо населениeнаселение и британските търговци на кожи и селища се разширяват навътре към и в крайна сметка през [[Апалачи]]те. Нова Скотия, пленена от французите по време на [[Война на кралица Ан|Войната на кралица Ан]] през 1713 г. все още има значително френскоговорящо население, базирано най-вече по бреговете на залива Фънди и протока Нортъмбърланд. Великобритания също предявява иск за Рупъртс ленд, където са установени селища на колонията [[Хъдсън (залив)|Хъдсън Бей]], за да се търгува с местните индианци.
[[File:Iroquois western goods.jpg|thumb|300px|Ирокези, търгуващи с европейци (1722)]]
 
Ред 182:
''[[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]]'' е исторически [[епос|епичен]] филм от 1992 г, протичащ през 1757 г. по време на Френската и индианска война. Режисира се от [[Майкъл Ман]] и се базира на [[Последният мохикан|едноименния роман]] на [[Джеймс Фенимор Купър]], макар че дължи повече на филма от 1936 г. отколкото на романа. Сниман е в [[Северна Каролина]]
 
Саундтракът включва музика от Тревър Джоунс и Ранди Еделман и песента "I„I Will Find You"You“ от [[Кланад]]. Филмът печели награда "„[[Оскар]]"“ за звук. Основната тема на музиката е взета от песента "The„The Gael"Gael“ от шотландския певец и автор на песни Дъги МакЛеан.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Френска_и_индианска_война“.