Разлика между версии на „Премахване на крепостничеството“

Коригиране на пунктуационни грешки
(Коригиране на пунктуационни грешки)
Етикети: Визуален редактор липсва шаблон в раздел Източници
Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовият селски протест срещу него след [[Кримската война]], когато има недостиг на работна ръка заради [[мобилизация]]та на крепостните в наборната [[руска армия]].
 
 Крепостничеството е дефинирано по различен начин . Най общо господарят притежава правна юрисдикция над селянина , техните отношения отговарят на определени правила , но тези правила могат да бъдат променяни от господарите . Крепостният притежава известни минимални законни права , за разлика от роба-но практически разлика няма.
 
Развитието на взаимоотношенията между господари и крепостни селяни е съвършено различно в двете половини на Европа  през средновековието. На запад от Елба/ (западните германски държави, Ниските земи, Франция , Англия, Италия/) то постепенно се отменя.; вВ Швеция, Норвегия , Испания никога не е съществувало. От 12-ти век нататък в Западна Европа крепостните селяни постепенно отвоюват свободата си –по– по различно време и в различна степен :- статут на наематели-пожизнено, с правото да го прехвърлят този статут на децата си, пълно право да купуват и продават земя и т.н.
 
Точно обратното се случва на изток от Елба в Бохемия, Силезия ,Унгария Унгария,Полша Полша,Русия Русия. От началото на 15-ти век относително свободните селяни от тези региони губят свободата си да се придвижват. Руските селяни загубват свободата си в най-голяма степен. Правата на руските господари над крепостните селяни се  увеличават непрекъснато чак до края на 18-ти век . Крепостните селяни нямат никакво право на придвижване, могат  да бъдат произволно премествани, връщани обратно, заточавани . Руската управляваща класа започва да измерва своето обществено положение с броя на притежаваните селяни и някои господари притежават смайващо количество крепостни: граф Н.П.Шереметев притежава 185 610 селяни, които при синът му достигат 300 000; граф Воронцов-54 703 а синът му  в средата на 19-ти век-37 702 крепостни. 
 
Според московският преподавател проф. И. Беляев, закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г. , като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци“данъци. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.
 
Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година. Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I – императрица Елизабет и след това. Според акад. В. О. Ключевский (1893—1905): „При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.“
 
Според акад. В. О. Ключевский (1893—1905/:
 
„При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.“
 
През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник – капитан Иван Зиновиев:
Данните за цените на крепостни изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяните в енория Великая пустиня:
 
„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли.; Съпругатасъпругата му Марина Степанова – на 25 година, оценена на 10 рубли…рубли; деца: Гориян – на 4 години, оценен на 5 рубли,;  Василиса –момиче– момиче на 9 години, оценено на 3 рубли….рубли; Матрона – на една година, оценена на 50 копейки ...."
 
Руската интилигенция - по правило произлизаща от дворянството - търси начин да оправдае това фактическо поробване на хора . Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I – граф A. Аракчеев, Грибовски  дава  обяснение за съществуване на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на неговататехните майкамайки, коятокоито по този начин муим даваладавали възможност да укрепнеукрепнат физически и да се развиеразвият умствено, предпазвайки гоги от неразумни действия и постъпки. Така обяснено, освобождаването на
== Последствия ==
В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат селяни възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната [[Руско-японска война]], с последвалата я [[Първа руска революция]].
 
След идването на [[болшевики]]те на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „[[Декрет за земята]]”, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20-ти век, раздадената за свободно ползване земя на руските селяни е одържавена и окрупнена в трудово-земеделски стопанства - с цел интензитет в развитието на съветското селско стопанство.
 
== Източници ==
Анонимен потребител