Тодор Кирков: Разлика между версии

Участва в последните заседания на [[Гюргевски комитет|Гюргевския комитет]]. Избран е за помощник-апостол на [[Стефан Стамболов]] в I Търновски революционен окръг заедно с [[Христо Караминков]], [[Георги Измирлиев]], [[Христо Иванов-Големия]] и Иван Семерджиев. След среща с [[Христо Ботев]] и [[Иван Хаджидимитров]] получава пушка, револвер, кама и бинокъл. Преминава нелегално р.[[Дунав]] и се завръща в [[България]] заедно с революционерите Станьо Гъдев и Христо Патрев. Участва в подготовката на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. На [[4 май]] [[1876]] г. е обявено въстанието в [[Трявна]]. Местният революционен комитет създава въоръжена „Трявненска чета“. За войвода е обявен Христо Патрев, подвойводи са Тодор Кирков и Станьо Гъдев. На [[9 май]] [[1876]] г. четата води еднодневно сражение при местността „''ЧокареЧукара''“ до Нова махала, Габровско с подразделения на редовната турска войска и башибозук. Центъра на отбраната се командва от Тодор Кирков. В края на деня четата успява с много жертви да излезе от обкръжение и се разпръсва. Останал сам Тодор Кирков е заловен след предателство в махала [[Драгановци]], Еленско. Осъден е от Турски военно-полеви съд в Търново на смърт чрез обесване заедно с [[Цанко Дюстабанов]] и [[Стефан Пешев]]. По свидетелство на [[Захари Стоянов]] с твърдото си поведение учудил турската полиция. Присъдата е изпълнена на [[24 юни]] [[1876]] г. в [[Ловеч]] на централния площад „Табашки“ в присъствието на множество граждани.