Търновска конституция: Разлика между версии

: ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].''

----

 

'''Конституцията на Българското княжество''', широко известна като '''Търновска конституция''', е първата [[конституция на България]].

Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/[[23 януари]] 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – [[Либерализъм в България|либерали]] (младите) и [[Консерватизъм в България|консерватори]] (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

 

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след [[Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].

 

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите – чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).

 

С измененията на Търновската конституция от [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“. Освен това, поправката от 1911 г. на чл. 17 дава право на монарха и правителството да сключват тайни договори без съгласието на Народното събрание.<ref>Гюзелев, В. и др. ''История и цивилизация за единайсети клас.'' „Просвета“, 2012. Одобрен със заповед № РД 09 – 687/29.05.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката.</ref>