Хърватска демократична общност: Разлика между версии

През 1990 г. ХДС успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в [[Хърватия]]. Със своето мнозинство в хърватския парламент ХДС прокарва през декември 1990 г. нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.▼

Хърватската политика по време на войната в [[Босна и Херцеговина]] води до появата на редица течения вътре в ХДС. Групата около [[Стипе Месич]] и Йосип Манолич се застъпва за бързо прекратяване на агресивната политика в Босна.▼

Така наречените технократи от партията считат за главен приоритет възстановяването на икономиката на Хърватско. Туджман заема позиция, която не удовлетворява групата на Месич и Манолич, което води образуването от последните двама на т.нар. Хърватски независими демократи.▼

Смъртта на [[Франьо Туджман]] води до временна криза в ХДС, която е преодоляна от новия председател на партията [[Иво Санадер]]. На парламентарните избори през 2003 г. партията успява да спечели 66 от 152 места в хърватския парламент и отново поема управлението на страната. През 2007 г. Санадер е преизбран, но през 2009 г. отстъпва министър-председателския пост на [[Ядранка Косор]]. Изправено пред тежки корупционни скандали и резултатите от глобалната икономическа криза, нейното правителство губи популярност. На изборите през 2011 година ХДС участва в коалиция с две малки десни партии, която получава 24% от гласовете, и с 44 депутати за пръв път от 1990 година ХДС не е най-голямата парламентарна партия.▼

През 2015 година партията оглавява дясноцентристка коалиция, която е първа на изборите с 33% от гласовете, като Хърватският демократичен съюз получава 51 от 151 места в парламента. През 2016 година коалицията получава 36% от гласовете, партията има 59 от 151 места в парламента.▼