Монголия: Разлика между версии

През [[13 век]] Монголия е център на [[Монголска империя|Монголската империя]] – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на [[манджури]]те да завладеят [[Вътрешна Монголия]] през [[1636]] г. и да подчинят останалата част от страната – [[Външна Монголия]] през [[1691]]. Двете Монголии обявяват независимост през [[1911]]., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в Русия китайската армия отново я окупира през [[1919]], но попада между [[Бяла армия|Бялата]] и [[Червена армия|Червената армия]], които пренасят [[Руската гражданска война]] в монголските земи и я изтласкват през [[1921]]. През [[1924]] е създадена [[Монголска народна република|Монголската народна република]], а страната става втората [[комунизъм|комунистическа]] държава в света след [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като [[Бодо]] и [[Дандзан]], са екзекутирани. През 1928 г. [[Хорлоогийн Чойбалсан]]който е съюзник на съветския ръководител Йосиф Сталин идва на власт. През [[1937]] г. се извършва насилствена колективизация, [[голямата чистка|чистки]], разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 души.Социалистическа Монголия е убежище и на много дейци на бунтовническото и революционното движение в съседни страни като Китай и Корея.През 1936 в състава на Монголката народна армия е зачислен отряд от корейската доброволческа армия на Ким Ир Сен успял да се добере до монголските граници след битки с японските войски на китайска територия. Друга част от корейските партизани сражаващи се в Похода на Мао в Китай срещу японците и войските на Чан Кайши идват в Монголия през 1940г.

По време на [[Втората световна война]] СССР защитава Монголия от Япония в [[Битка при Халхин Гол|Битката при Халхин Гол]]. Монголската народна армия взима участие в Битката при река Халхин Гол през 1939 , където монголските войски заедно със съветската армия разгромяват японците , което кара последните в периода 1941-1945г да обърнат посоката на агресия към тихоокеанските територии САЩ и други острови в Тихия океан и югоизточна Азия. Монголия обявява война на [[Япония]] зедно със [[СССР]] на [[8 август]] [[1945]]г и Монголската народна армия атакува и осъществява защитата на Вътрешна Монголия през август [[1945]] г.( виж [[Операция Августовска буря]]) срещу японските войски , а една трета от оръжието и личния състав на японската квантунска армия пада в монголски плен.По късно монголски военни трибунали съдят и осъждат на смърт няколко десетки японски военнопрестъпници както за провокации по монголско-китайската граница , така и за извършени от тях зверства срещу китайско и монголско население. Опасността монголската войска при подръжката на СССР да завладее части от Вътрешна Монголия кара [[Китай]] да признае независимостта на Външна Монголия, при условие, че ще се проведе [[референдум]]. Той се състои на [[20 октомври]] [[1945]] г., като 100% от гласувалите са за независимост. След провъзгласяването на [[Народна република Китай]], двете държави взаимно се признават на [[6 октомври]] [[1949]] г.Монголската народна република оказва и помощ на северна Корея , както в изграждането на въоръжените и сили , така и в избухналата [[Корейска война]] в която я подкрепя чрез военни специалисти и два батальона моризирана пехота и която държава начело с [[Ким Ир Сен]] има за модел на подражание Монголия и нейния лидер Х.Чойбалсан.

Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, като това още повече се откроява особено след [[Скъсване на съветско-китайските отношения|скъсването на съветско – китайските отношения]] в края на [[1950|50-те]]. Докато Цеденбал е на посещение в [[Москва]] през август [[1984]] г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя с [[Жамбин Батмунх]] ,който ставайки Генерален секретар на Цк на МНРП и Председател на Президиума на Великия народен хурал назначава за министър председател на МНР [[Думаагийн Содном]]- негов политически съратник .