Стадии на психосоциално развитие според Ериксън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
Mmladenova (беседа | приноси)
м Това допълнение теорията на Ериксън се полага в по-широката рамка на нормативните теории за човешкото развитие.
Ред 1:
Теорията за развитието на [[Ерик Ериксън]] е нормативна теория, т.е. тя допуска, че развитието се разгръща в определена последователност и тази последователност има ясно очертан времеви диапазон и определени човешки качества, способности и характеристики се разгръщат в определени етапи от жизнания цикъл на човека, като всичко, което излиза от тази норма се счита за отклонение или патология.
Теорията за развитието на [[Ерик Ериксън]] надгражда, но и разширява значително обяснението на [[Зигмунд Фройд]] на психосексуалното развитие. Ериксън осигурява теория за жизнения цикъл и психосоциалното развитие и подчертава автономното или свободно от конфликти развитие на адаптивното его.В допълнение на удовлетворяването на [[инстинкт]]ите [[Човек|човешките същества]] се нуждаят от категоризация и интеграция на опита си.
 
Теорията за развитието на [[Ерик Ериксън]] надгражда, но и разширява значително обяснението на [[Зигмунд Фройд]] на психосексуалното развитие. Ериксън осигурява теория за жизнения цикъл и психосоциалното развитие и подчертава автономното или свободно от конфликти развитие на адаптивното его.В допълнение на удовлетворяването на [[инстинкт]]ите [[Човек|човешките същества]] се нуждаят от категоризация и интеграция на опита си.
Изграждането и интегрирането на личността включват осеметапна последователност в жизнения цикъл, ръководена от онова, което Ериксън нарича епигенетичен принцип: "този принцип постулира, че всичко, което расте, има базисен план и че от този базисен план възникнат частите, като всяка част има своето време на възход, докато не възникват всички части, за да формират функциониращото цяло". Всеки етап - от раждането до третата възраст, се бележи от нормативна криза, която трябва да бъде конфронтирана и разрешена."Разрешаването" на кризите оставя отпечатъка си върху развиващия се човек и всяка допринася за цялостно формиралата се личност.Кризите са психосоциални по природа.
Приема се, че етапите са взаимозависими и се надграждат един друг по кумулативен начин (чрез натрупване,надграждане).Формирането на идентичността включва синтез и интеграция на предишния опит и развитие, и осигурява основата, върху която ще се появи бъдещият прогрес. В теорията на Ериксън развитието продължава през целия живот.