Отваря главното меню

Промени

подреждане
 
{{Селище в България
| екатте = 5949
| население-нси ={{Понижение}} 816
| надм-височина = 229
| пощ-код = 4481
| тел-код = 03566
| сев-ширина = 42.233
| изт-дължина = 24.183
| площ = 13,978
}}
 
'''Бошуля''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Септември]], [[област Пазарджик]]. Населението му е около {{Селище в България/Население|5949}}.
 
== География ==
{{раздел-мъниче}}
[[Файл:Панорамен изглед на село Бошуля снимка от връх Градище.jpeg|мини|вляво|Панорамен изглед на село Бошуля (снимка от връх Градище)]]
В покрайнините на село Бошуля са намерени останки от римска пътна станция (Алусоре). А в подножието на връх Градище се намира и реставрирания Римски мост, останки от важен Римски път по посока на Траянови врата, или Виа Милитарис. На връх Градище има останки от средновековна крепост позната като "Смильово градище". През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.
 
Село Бошуля се намира до южните поли на [[Бошулско-Величковски височини|Бошулско-Величковските височини]], от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на река [[Азмак]] (Мокрото дере), която идва от землищата на [[Виноградец]] и [[Карабунар]], и върху двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m.
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.
 
Бошуля отстои на 6 km разстояние от [[Септември (град)|Септември]] и 13,5 km разстояние от [[Пазарджик]]. Най-близките села са [[Величково (област Пазарджик)|Величково]], Карабунар и [[Злокучене (област Пазарджик)|Злокучене]].
 
== История ==
[[Файл:Снимка на Мартин Хайдутин.jpeg|мини|вляволяво|upright|Мартин Хайдутин]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
 
В покрайнините на село Бошуля са намерени останки от римска пътна станция (Алусоре). А в подножието на връх Градище се намира и реставрирания Римски мост, останки от важен Римски път по посока на Траянови врата, или Виа Милитарис. На връх Градище има останки от средновековна крепост позната като „Смильово градище“. През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой.
 
* [[Мартин Кацаров]] – е народен [[хайдутин]] (1870  – 1878) от Бошуля, закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912  – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
 
През 1929 г. е създадено народно читалище „Просвета-1929“.
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|thumb|240px|Двата самодейни състава – певческата група „Маргарита“ и танцовата група „Яна“, към Народно Читалище "Просвета - 1929"]]
 
В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище село Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при село [[Мененкьово]], да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от [[Марица]].
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.
 
== Население ==
По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище.
{{раздел-мъниче}}
 
== Управление ==
През 2010 г. народно читалище „Просвета-1929“ отпечатва и поемата на Атанас Попчев „Наше село“ от 1892 г., отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик.
{{раздел-мъниче}}
 
== Икономика ==
Читалището препечатва през 2015 г. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
{{раздел-мъниче}}
 
== Инфраструктура ==
== Личности ==
{{раздел-мъниче}}
=== Родени ===
* [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]] – народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.
*
[[Файл:Снимка на Мартин Хайдутин.jpeg|мини|вляво|Мартин Хайдутин]]
 
През Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум.
* [[Мартин Кацаров]] – народен хайдутин (1870 – 1878), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.
 
== Култура ==
[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|thumb|150px|вляво|Първият брой на информационния бюлетин „Бошуля“]]
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|thumb|240px|Двата самодейни състава – певческата група „Маргарита“ и танцовата група „Яна“, към Народно Читалище "Просвета„Просвета – - 1929"1929“]]
 
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“. По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище. През 2010 г. народно читалище „Просвета-1929“ отпечатва и поемата на Атанас Попчев „Наше село“ от 1892 г., отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик. Читалището препечатва през 2015 г. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
 
[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|thumb|150pxляво|вляво150px|Първият брой на информационния бюлетин „Бошуля“]]
 
== Преса ==
През месец март 2010 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в с. Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е преименувано на „Бошуля-инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.
 
Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 г. бюлетинът се разпространява в три села от околността. Изданието започва да се издава периодично. Следваща година изданието вече се разпространява в няколко Народни Читалища в България.
 
== Известни личности ==
===; Родени ===в Бошуля
* [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]] – народни представители на Оборище за подготовка на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] 1876 г.
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Мъниче селища в България}}
{{Община Септември}}
 
[[Категория:Села в област Пазарджик]]