Отваря главното меню

Промени

233 байта изтрити ,  преди 2 години
махам твърдения без източник
 
=== Управление на регентите ===
Поради късното раждане на престолонаследника кралят се разпорежда страната да бъде управлявана от регентски съвет в случай, че синът му наследи престола малолетен. Четиригодишният Луи XIV официално става крал след смъртта на баща си през 1643 г., а майка му Ана Австрийска става едноличен [[регент]]. В действителност държавното управление поема първият министър, кардинал Джулио Мазарини, когото висшата аристокрация и гражданите не харесват поради италианския му произход. {{източник|Мълвата твърди, че Мазарини е бил любовник на кралицата/регентка в продължение на много години, до смъртта си.|2017|02|03}}
 
След края на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]] – [[1648]]) във Франция избухва първото въстание срещу френското правителство, наречено [[Фронда]]. То е провокирано от политиката на кардинал Мазарини, който продължава линията на управление на предшественика си кардинал Ришельо, с която иска да увеличи властта на короната за сметка на благородниците. През [[1648]] г. той налага данък на членовете на [[Парижки парламент|Парижкия парламент]], които са почти изцяло аристократи или богати граждани. Членовете на парламента не само отказват да платят, но и отменят всички останали финансови декрети на кардинала. Мазарини заповядва магистратите да бъдат задържани, което види до бунт в [[Париж]] и 10-годишният тогава Луи и придворните му са принудени да бягат от града. До 1650 бунтът се ръководи от парламентите, които искат права да контролират политиката (т.е. от абсолютна към конституционна монархия). През втория етап На Фрондата въстават принцовете, начело с втория братовчед на краля [[Конде|принц дьо Конде]], които искат да спрат процеса на централизация, да възстановят привилегиите на аристокрацията и възможностите ѝ за самостоятелна политическа роля. Младият крал обединява онези, които са недоволни от продължаващите безредици. Луи XIV е коронясан официално през 1651 г. при навършването на пълнолетие (тогава 13 години).