Сръбско-турска война (1876): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
== Действия на българските чети в Северозападна България ==
{{Основна|Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876}}
През юли 1876 година в Кладово са сформирани чети на български емигранти от Сърбия, Русия, Румъния и Австро-Унгария. Организацията и снаряжението им са поети от Българското централно благотворително общество в Букурещ и славянофилските комитети в Русия. Сред войводите им са Панайот Хитов, Филип Тотьо, Ильо войвода, Коста Димински (командир на четата, в която са Панайот Хитов и Филип Тотьо), Христо Македонски, Тодор Велков и Симо Соколов. Командващият сръбските войски руския генерал Михаил Черняев изпраща четите през Тимок в Северозападна България със задачата да повдигнат българите на въстание. До средата на юли доброволческите отряди действат самостоятелно във видинските села Ново село, Флорентин и др., около Кула, Чипровци и в направление към Берковица. Към края на месеца броят на доброволците достига 1 500 души. Схватките с османските войски имат променлив успех. След навлизането на четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо Берковският край въстава. На 8 юли 1876 г. в Чипровци става тежко сражение, Чипровският манастир е мокор встрани от полесражението е нападнат от турците и изгорен. Въстнниците са принудени да се изтеглят зад билото на Стара планина и ген. Черняев заповядва изтеглянето на всички.<ref name="encbul2-378">Енциклопедия „България“, Издателство на [[БАН]], София 1981, Том II, стр. 378 – 379</ref><ref name="genov-dobrovolci">Генов, Цонко. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978, стр. 28 – 30
</ref>
| |||