Сръбско-турска война (1876): Разлика между версии

Примирието е прекратено на 16 септември с настъпление на части от обединената Моравско-Тимошка армия по левия бряг на река [[Морава (река)|Морава]]. В последвалите [[Битка при Кревет|боеве при Кревет и Гредетин]] сърбите отново търпят неуспех. На 17 октомври турската армия, предвождана от [[Абдул Керим паша]]<ref>Генов, Ц. ''Освободителната война 1877-1878 г.'', издателство „Наука и изкуство“, София 1978, стр. 17</ref>, им нанася решително [[битка при Джунис|поражение при Джунис]], с което си открива пътя към [[Белград]]. На 19 октомври Русия дава ултиматум на [[Висока порта|Високата порта]] да прекрати настъплението, което и става ден по-късно.<ref name="encbul6-389"/>

 

{{Основна|Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876}}

През юли 1876 година в Кладово са сформирани чети на български емигранти от Сърбия, Русия, Румъния и Австро-Унгария. Организацията и снаряжението им са поети от Българското централно благотворително общество в Букурещ и славянофилските комитети в Русия. Сред войводите им са Панайот Хитов, Филип Тотьо, Ильо войвода, Коста Димински (командир на четата, в която са Панайот Хитов и Филип Тотьо), Христо Македонски, Тодор Велков и Симо Соколов. Командващият сръбските войски руския генерал Михаил Черняев изпраща четите през Тимок в Северозападна България със задачата да повдигнат българите на въстание. До средата на юли доброволческите отряди действат самостоятелно във видинските села Ново село, Флорентин и др., около Кула, Чипровци и в направление към Берковица. Към края на месеца броят на доброволците достига 1 500 души. Схватките с османските войски имат променлив успех. След навлизането на четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо Берковският край въстава. На 8 юли 1876 г. в Чипровци става тежко сражение, Чипровският манастир е мокор встрани от полесражението е нападнат от турците и изгорен. Въстнниците са принудени да се изтеглят зад билото на Стара планина и ген. Черняев заповядва изтеглянето на всички.<ref name="encbul2-378">Енциклопедия „България“, Издателство на [[БАН]], София 1981, Том II, стр. 378 – 379</ref><ref name="genov-dobrovolci">Генов, Цонко. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978, стр. 28 – 30