Грамофонна плоча: Разлика между версии

[[Диск]]ът (плочата) поставен на грамофона, се върти с постоянни [[оборот]]и от порядъка на 78 ; 45,1 ; 33⅓ или 16⅓. Върху диска има [[бразда]], която представлява улей, канал и тази бразда е насочена спирално към центъра на диска (плочата); тази [[бразда]] представлява записа. Когато плочата е поставена на грамофона и се върти с определените [[оборот]]и, върху плочата се поставя иглата, която е закрепена на [[тонрамото]]. Трептящата игла е свързана към звукоотнемателя (дозата), по този начин иглата влиза в браздата (канала) на плочата и започва да трепти, тези механични трептения на иглата се предават на дозата и се трансформират в [[Електричество|електричен сигнал]]. Звукоотнемателят (дозата), която може да претрансформира трептенята по два начина: по- електромагнитен или по- пиезоелектричен метод, след това електрическите трептения представляващи реалния сигнал се усилват през [[усилвател]] и се подават на [[високоговорител]]я, като неговите трептения възпроизвеждат сигнала слухово. В този случай сигналът се нарича аналогов (реален), защото трептенията на иглата от плочата към дозата преминали през усилвателя са равни на трептенията на високоговорителя, измервани в херцове Hz.''