Вандали: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 4:
== История ==
Допуска се, че вандалите са живели първоначално в Скандинавия ([[Норвегия]], [[Швеция]], [[Дания]]). Към 2 -1 в. пр.н.е. те се преселили на юг, по Балтийското крайбрежие и на изток от река [[Висла]], а към 3 в. стигнали до [[Дунав]]. Заедно с други германски племена нападали римски владения. Претърпели поражение и попаднали под зависимостта на [[Рим]]. През [[335]] г. получили позволение от римския [[император]] [[Константин I Велики|Константин]] да се заселят в провинция [[Панония]] (съвр. [[Унгария]], [[Словакия]], [[Австрия]]) като федерати. В началото на 5 в., заедно с [[алани]]те нахлуват в [[Галия]], а през 409 г. заемат западната и южна част от [[Испания]]. Силингите живеели в [[Андалусия]], а асдингите в Източна [[Галисия]]. Недоказана е старата теория, че вандалите дават името на провинция [[Андалусия]] в [[Испания]], където те са се установили временно преди на тръгнат към [[Африка]], и от "Вандалусия" да идвало [[арабски език|арабското]] име "Ал-Андалус" за много по-късно завладените от арабите земи на [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]].
Вандалите били робовладелци, издържащи се чрез средствата на войната. През 429 г. наместникът на Африка [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]] вдигнал бунт срещу император [[Валентиниан III]] и поканил вандалите за съюзници, но те превземат римската провинция и основават свое кралство. През 432 г. вандалският крал [[Гейзерик]] сключил нов мир с Рим. В резултат на преговорите алани и вандали останали като федерати на империята. Били им предоставени Проконсулска Африка и провинциите [[Нумидия]] и [[Мавретания]]. Обстоятелството, че [[Картаген]] не влиза в посочените земи, довело до влошаване на обстоятелствата. Крал Гейзерих завладял Картаген, както и Проконсулска Африка и Бизацена. Формирано било кралство със столица Картаген. Оттам те извършвали набези по [[остров]]ите ([[Балеарски острови|Балеарските острови]], [[Сардиния]] и [[Корсика]]) и брега на Западното Средиземноморие, но археологически изследвания показват, че в Африка вандалите са живели мирно с местното население и са възприели римската култура. Устройството на кралството на вандалите в Африка било изградено по модела на [[Римската империя]].
 
През [[455]] г. римският император [[Валентиниан III]] е убит по заповед на [[Петроний Максим]], който заема трона. Според Гейзерих това обезсилва мирния договор, сключен с Валентниан през 442 г., и малко по-късно той прехвърля войските си в [[Италия]] и тръгва към [[Рим]]. Той се споразумява с папа [[Лъв I (папа)|Лъв I]] да не разрушава града и да не избива жителите му, след което вандалските войски влизат в Рим без съпротива. Петроний Максим е убит от тълпа римляни край града. Гейзерих спазва споразумението с папата и вандалите не причиняват съществени разрушения в Рим, но заграбват значително количество ценности. Гейзерих отвежда със себе си вдовицата на Валентиниан Лициния Евдоксия и нейните дъщери, както и много знатни римляни, за които по-късно е искан откуп. Една от дъщерите на Валентиниан, Евдокия, става съпруга на [[Хунерик]], наследника на Гейзерих.
 
Вандалите били [[ариани]], а католическото духовенство било подложено на преследване. Това е една от причините за постоянните нападки на други държави, поддържани от папата в Рим и патриарсите в [[Константинопол]] и [[Александрия]].
Ред 27:
 
== Вандали и вандализъм ==
Въпреки че вандалите се споразумяват с папа [[Лъв I (папа)|Лъв I]] и се отнасят относително хуманно с жителите на [[Рим]] след превземането на града през [[455]] г., те заграбват значителна собственост, с което си навличат ненавистта на римляните. По тази причина името им става нарицателно за самоцелно разрушение - [[вандализъм]].
 
== Външни препратки ==