Венецианско-турска война (1463 – 1479): Разлика между версии

Войната се провежда в [[Пелопонес|Морея]] ([[Пелопонес]]), [[Евбея|Негропонте]] ([[Евбея]]), [[Албания]] и [[Егейско море]]. Завършва с победа на Отоманската империя и [[Константинополски договор (1479)|мирен договор в Константинопол]] от 25 януари 1479 г. Морея, Негропонте и цяла Албания преминават в състава на Османската империя. В действителност, главната цел на османците е превземането на стратегическата крепост на [[Шкодра]] - [[Розафа]], с което е завършено усвояването на т.нар. [[Османска Албания]] със свободен и неограничен достъп на Османската империя в [[Адриатика]]. По този начин се заздравявала вече установената османска власт над [[сръбски земи|сръбските земи]] с т.нар. [[сръбско поморие]].

За сключването на мирния договор посредник е венецианският адмирал [[Томазо Малипиеро]], който е натоварен от [[дож]]а да иска мир и в края на пролетта на 1478 г. пристига от [[Шкодра]] в [[Кюстендил]] (т.е. символично в ''Костендил-ил'' или на османски "земята на Константин", т.к. се сбъднала легендата, че първия и последен император на Византия щели да се казват Константин), където се намирал лагера на османския владетел [[Мехмед II]] с [[Диван (учреждение)|диван]]а в състав от тримата [[везир]]и.

По време на войната, и на [[понтификат]]а на [[Сикст IV]], на [[12 ноември]] [[1472]] г. в [[Успенски събор|Успенския събор]] в [[Москва]] е сключен династичния брак между [[Иван III]] и [[София Палеологина]], с което е дадена легитимация на най-големия геополитически проект на [[новото време]]. Бракът с потомката на византийските императори допринесъл за издигането на авторитета на московските князе и налагането им над останалите руски държавици. Техен внук е първият руски цар - [[Иван Грозни]].