Артур Непокойчицки: Разлика между версии

| портрет = Nepokoichitskiy Artur Adamovich.jpg

| роден-място = [[Слуцк]], [[Руска империя]]

'''Артур Адамович Непокойчицки''' (на [[Руски език|руски]]: ''Артур Адамович Непокойчицкий'') е руски офицер, генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877- – 1878).

== Биография ==

Роден е на 8 декември 1813 г. в гр. Слуцк (днешна [[Минска област]], [[Беларус]]) в семейството на потомствен беларуски [[дворянин]]. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус (1832).

Действителна военна служба започва като кадет в Преображенския гвардейски полк. Участва във военните действия в [[Кавказ]](1841- – 1847). Военно звание [[генерал-майор]] от 1849 г. Участва в Унгарската кампания. По време на [[Кримската война]] се бие при [[Браила]], [[Мачин]], [[Силистра]] и [[Севастопол]]. Началник-щаб на V-ти армейски корпус. [[Генерал-лейтенант]] (1855). Началник-щаб на V-та армия. Награден е с висшия военен Орден "Свети„Свети [[Александър Невски]]"“. Повищен е последователно в звание генерал от пехотата (1868) и генерал-адютант (1874). Председател на военно-кодификационната комисия (1859- – 1876). Член на Военния съвет на Руската армия от 1874 г. Разработва основите на плана за кампанията в [[Средна Азия]].

=== Руско-турска война (1877- – 1878) ===

При подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. Участва под командването на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], великия княз [[Николай Николаевич]] и военния министър генерал-лейтенант [[Дмитрий Милютин]] в реализиранено на стратегическия план на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Непрекъснато е на театъра на военните действия и неотклонно следва плана на войната. Негов помощник и близък сътрудник е генерал-майор [[Казимир Левицки]]. Управлява с невъзмутимо спокойствие планирането и реализирането на военните операции. Поощрява маневрените действия на временно сформирани сборни отряди и колони при реализирането на оперативни задачи. Взема участие при определянето на стратегическите решения за хода на войната на съвещания при императора и военни съвети.

Не на всички съвременници обаче се харесва неговата ''неторопливост'' (мудност), ролята му на посредник при уреждането на конфликтите във висшето руско командване и неуредиците в материалното снабдяване на войската от компанията "Грегер„Грегер, Горвиц и Коган"Коган“. На 19 януари 1878 г. заедно с генерал-майор Левицки подписва в [[Одрин]] „Условия за примирие между Русия и Турция“ ([[Одринско примирие]]).

=== След войната ===

Награден с Орден „Свети Георги“ III ст. за преминаването на р. [[Дунав]] при [[Зимнич]] - – [[Свищов]] и Орден „Свети Георги“II ст. за превземането на [[Плевен]].

Член на Държавния съвет от 1878 г. Почетен командир на 54-ти мински пехотен полк.

* Гено Цонко, Освободителната война 1877- – 1878, Изд. "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1978, с. 59- – 68, 85, 170

* Освободителната война 1877- – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П„П. Берон"Берон“, София, 1986, с. 10, 18, 35, 38, 76, 102, 112, 138, 147