Николай II (Русия): Разлика между версии

'''Николай II Александрович''' ({{lang-ru|Никола́и&#768; Алекса́ндрович Романов}}) е последният [[император на Русия]], [[цар на Полша]] и [[велик княз на Финландия]]. Той управлява от [[1894]] до принудителната си абдикация през [[1917]] година и е от династията [[Романови]]. Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции – 1905 – 1907 г. и 1917 г., война с [[Япония]] и [[Първа световна война|Първата световна война]]. Николай II е принуден да се отрече от трона по време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] през 1917 година. Разстрелян е заедно със семейството си през юли 1918 година. Канонизиран е от [[Руската православна църква]] през 2000 г., а през 2008 г. е реабилитиран от Руския върховен съд.<ref>[http://www.vsekiden.com/?p=39158 Реабилитираха последния руски цар]</ref>

 

[[Файл:Maria Fyodorovna and her son Niki.jpg|ляво|мини|Мария Фьодоровна с малкия Николай]]

Николай II получава домашно [[образование]] на религиозна и военна основа. В продължение на 13 години занятията се водят по щателно разработена индивидуална програма. Бъдещият император изучава [[руски език|руски]], [[немски език|немски]], [[английски език|английски]] и [[френски език|френски]] език, [[история на Русия]], [[литература]] и военно дело. В последните 5 години лекциите се водят от видни руски [[академик|академици]] и представляват предимно икономически, военни и юридически дисциплини. Част от неговата образователна програма включва посещението на различни руски губернии и други страни. По време на едно такова посещение, в Япония, над Николай II е извършено покушение<ref>[http://www.japon.ru/?TextArchive&ID=418 Покушение на жизнь цесаревича Николая]</ref> Кървавата риза от това покушение се пази в [[Ермитаж]]а.

 

[[Файл:BASA-3K-7-460-10-Military.jpg|ляво|мини|Николай II в [[Чернигов]].]]

Николай II се качва на [[престол]]а през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му [[Александър III (Русия)|Александър III]] консервативна политика.

Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юли 1918 година. Екзекуцията се извършва без съдебен процес. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и хвърлени в общ [[гроб]]. Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с [[ДНК]] анализ<ref>[http://bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=17409 ДНК-експертиза потвърди автентичността на останките на последния руски цар Николай II]</ref> и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.

 

Николай II среща бъдещата си съпруга за първи път през 1884 година. През 1889 г. бъдещият император на Русия иска разрешение от баща си за сключване на брак, но баща му отказва. През [[1894]] г., след смъртта на баща си, Николай II се жени за [[Александра Фьодоровна (Алиса)| Алиса фон Хесен-Дармщат]], която приема името Александра Фьодоровна. Двамата имат пет деца:

 

{{br}}

 

{{Commons|Николай II|Nicholas II of Russia}}

<references />