Арабско завоюване на Северна Африка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1 съкращение при използване на шаблон |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Арабия → Арабски полуостров |
||
Ред 12:
Втората арабско-ислямска инвазия в Северна Африка започва през 665 г. и до 689 г. е завършена. Във войната е разгромена византийската армия в състав от 30 000 войници, като срещу тях са 40 000 мюсюлмани, към които се присъединяват още 10 000 араби, водена от арабския предводител [[Али ибн Абу Талиб]] от Дамаск. През 670 г. арабите овладяват [[Кайруан]], превръщайки го в силна опорна крепост като основа за по-нататъшни военни действия. Този град се превръща в столица на ислямската [[Ифрикия]] (арабското името на Тунис). Укрепеният град обхваща крайбрежните райони на съвременна западна Либия, Тунис и източен Алжир. След овладяването на Кайруан арабите продължата завоеванията си с Магреб (т.нар. на арабски Северозападна Африка). По време на завладяването на Магреб са овладени крайбрежния град [[Буджия]] и [[Танжер]]. И двата града някога са били част от [[Римска Мавритания]].
Поради дългия поход, арабската армия се разбунтува и не може задълго да овладее тези земи и от Константинопол в Африка пристига голяма византийска армия. Междувременно, нова гражданска война избухва в [[Арабски полуостров|Арабия]] и [[Сирия]]. Арабските завоевания в региона са временно прекратени.
Третата инвазия по арабското завладяване на Северна Африка започва с повторното завземане на Ифракия. Византийската империя бързо да прехвърля в Африка войските си от Константинопол. Към [[византийци]]те се присъединяват подкрепления от Сицилия и силен контингент от римска визиготска Испания. В резултат от тези действия, арабската армия е принудена да се оттегли към Кайруан. През пролетта на следващата година арабите отпочват нова офанзива по море и по суша. Скоро след като побеждават византийците и техните съюзници в [[битката при Картаген]], през 698 г. арабите овладяват и Римски Картаген. Камъните от римската крепост послужват като материал за изграждане на град Тунис. В друга битка провела се в близост до Утика, арабите отново побеждават византийците, които се виждат принудени да напуснат Северна Африка. След пет години командващия арабските сили Хасан получава нови войски на халифата, като в същото време населението на градовете на Северна Африка под берберски контрол започва да се бунтува. То предходно е приветствувало арабското завръщане и през 698 г. арабите завладяват почти цяла Северна Африка, разделяйки я на три района:
| |||