|
}}
'''Джеймс Калахан''' (или '''Джим Калахан''', както е известен масово) е [[UK|британски]] [[политик]], [[МинистърПремиер-председателминистър на ВеликобританияОбединеното кралство|министърпремиер-председателминистър]] на [[UK|Обединеното кралство]] в периода [[1976]]-[[1979]]. Лидер на [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]] от 1976 до [[1980]] година. Той е единственият човек в британската история, който е заемал постовете министърпремиер-председателминистър, [[канцлер на хазната]] (финансов министър), вътрешен министър и външен министър.
Калахан е канцлер на хазната от [[1964]] до [[1967]] година — размирен период за британската икономика, включващ дефицит в [[Платежен баланс|платежния баланс]] и [[Спекулация|спекулации]] с [[Британска лира|британскиябританската паундлира]]. През ноември 1967 година правителството е принудено да девалвира паундалирата, въпреки че по-рано отрича пред обществеността и [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]], че това ще се случи. Калахан предлага да подаде оставка, но в крайна сметка разменя поста си с [[Рой Дженкинс]]. По този начин Калахан става вътрешен министър и остава на тазитози службапост до 1970 година. Едно от най-важните решения, които взима, е да използва британската армия в [[Северна Ирландия]] след молба на тамошното правителство с цел подкрепа на работата на местната полиция.
Лейбъристката партия губи парламентарните избори през 1970 година, но Калахан отново получава министерски пост през март [[1974]] година, този път като външен министър. Той поема отговорността за повторното договаряне на условията, при които Великобритания би продължила членството си в [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност]] (ЕИО), както и за публичното застъпничество за оставане в ЕИО преди да се проведе [[референдум]] по този въпрос през [[1975]] година. Когато [[Харолд Уилсън]] подава оставка като министърпремиер-председателминистър през 1976 година, Калахан е избран за новия лейбъристки лидер.
Преди Калахан да стане министърпремиер-председателминистър, Лейбъристката партия вече е изгубила мнозинството в Камарата на общините. Тя губи още парламентарни места след загуби на частични избори, както и поради оттегляне от партията на дотогавашни членове. Така пред Калахан изниква нова задача: да се справи с по-малките партии от рода на [[Либерална партия (Обединено кралство)|Либералната партия]] (с които е в пакт от 1977 до 1978 година), [[Ълстърска юнионистка партия|Ълстърската юнионистка партия]], [[Шотландска национална партия|Шотландската национална партия]] и даже независимите кандидати за политическа власт. Дебатите за [[индустрия]]та, както и масовите стачки по време на т.нар. „Зима на недоволството“ (1978-79) рязко понижават доверието къмв правителството. Загубата на референдума за даване на повече права на Шотландия довежда до приеманетогласуването на [[вот на недоверие]] на 28 март 1979 година. На следващите парламентарни избори (3 май 1979) [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]], водена от [[Маргарет Тачър]], побеждава партията на Калахан.
{{Министър-председатели на Великобритания}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Калахан, Джеймс}}
[[Категория:МинистърПремиер-председателиминистри на Обединеното кралство]]
[[Категория:Министри на Обединеното кралство]]
[[Категория:Министри на финансите на Обединеното кралство]]
| 