Едвард Мунк: Разлика между версии

Мунк пробива в [[Европа]] през 1892 г. Желанието му е да изобразява нова форма на реалността, основана на психологически преживявания, а не на визуални. Следователно картините на Мунк показват душевното състояние на автора, често подсилено от изобразяването на човешка фигура на преден план и провеждащо се събитие на заден план.

„[[Викът]]“ (1893; първоначално озаглавена „Отчаяние“), най-известната картина на Мунк, се смята за икона на екзистенциалното страдание.<ref name="norvegia.bg" /> На въпроса за тази картина „Защо крещи?“, Мунк веднъж шеговито отговорил: „Изгубила си е чантичката“.

Както при много негови творби, той рисува няколко нейни версии. „Викът“ е измежду картините от серия, наречена „Фризът на живота“ (''Lebensfries''), в която Мунк изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията. Тя е открадната от музея на Мунк (''Munch-museum'') в [[Осло]], Норвегия, на 22 август 2004 г., но по-късно е намерена. Според непотвърдени слухове картината е унищожена от крадците.

Темите от „Фризът на живота“ постоянно се връщат в творчеството на Мунк в картини като „Болното дете“ (1886, портрет на болната му сестра Софи), „Вампир“ (1893 – 1894), „Пепел“ (1894), и „Мостът“. Последната показва слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява жените или като крехки, невинни страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много изследователи смятат, че това отразява неговите сескуалнисексуални страхове.