Втора българска държава: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 7888362 на 46.10.170.128 (б.) императорЪТ (кой, подлог) взима в плен братА (кого, допълнение) |
||
Ред 103:
Въпреки несъмнените успехи на управлението на [[Мануил I Комнин]], [[Византия]] започва да упада под влиянието както на външни, така и на вътрешни политически и военни фактори. Мануил I Комнин се опитва да възвърне Южна [[Италия]] в границите на империята и да прочисти [[Мала Азия]] от селджукските турци, но в [[Битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]] селджукските турци разгромяват войските му, утвърждавайки позициите си в Мала Азия. В самата Византия започва разцепление и се появяват [[феод]]али, които все повече подкопават устоите на централната власт. В страната се засилват [[корупция]]та и социалното недоволство. Пример за това са случаи, в които някои от по-бедните семейства се принуждават да продават децата си в робство, за да има с какво да преживяват.
Към 1183 г. в северната част на страната нахлуват [[маджари]]те, които плячкосват районите [[Ниш]] и [[София|Средец]] и в грабителски набег дори открадват [[мощи]]те на [[Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]. Две години по-късно пък [[нормани]]те нападат [[Драч]] и [[Солун]] и, превземайки ги, извършват масови кланета над населението. Впоследствие норманската армия се насочва към [[Константинопол]], но благодарение на главния военначалник ([[стратег]]) на Византийската армия [[Алексий Врана]] нашествениците биват отблъснати. В същото време в Константинопол е извършен преврат и на трона се възкачва [[Исак II Ангел]] (1185 – 1195), който сключва династичен брак с [[Маргарет
== Въстанието на Асен и Петър ==
Ред 112:
В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за [[цар]], тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I. Скоро въстанието обхваща цяла [[Северна България]] като единственият незасегнат град остава [[Варна]]. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – [[Исак Комнин Кипърски|Исак Комнин]]. Чак след като бунтовниците преминават [[Стара планина]] срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина без да бъде засечена и прогонва братята отвъд [[Дунав]]а при [[кумани]]те. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време [[Асеневци]] преговарят с куманите за общи действия против [[Византия]].
През есента на 1186 г. българо-[[кумани|куманската]] армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към [[Македония (област)|Македония]], а другият остава да действа в Източна [[Тракия]]. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички способни войници от южните теми. По време на престоя си в [[София|Средец]] Исак II убеждава [[Бела III]] да върне откраднатите мощи на св. [[Иван Рилски]], вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в [[Грац]]. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат [[Ловеч|Ловешката крепост]]. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на [[Асеневци]] над [[Мизия]], като в замяна взема в плен
Малко след преминаването на кръстоносците от [[Трети кръстоносен поход|III-ия Кръстоносен поход]] през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през [[Битка в Тревненския проход|Тревненския проход]] през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. От този момент Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла [[Тракия]]. По време на едно от сраженията е извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника [[Иванко]], който бива прогонен от българските територии, а на престола се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. [[Никита Хониат]] отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189 – 1190 г.).
| |||