Византийско владичество над българските земи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Много роби, нещо.
Ред 1:
 
[[Файл:Bulgaria under Bizantine rule.png|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]]
[[Файл:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]]
Line 17 ⟶ 16:
== Българският град под византийско владичество ==
Градският бит в българските земи е обрисуван от свидетеля му пътешественика [[Мохамед Ал-Идриси]], който преминава през тях в средата на XII век. В своята ''География,'' Идриси описва българският град под византийска власт като силно аграризиран, с типично земеделско-скотовъдно стопанство, със «селска» търговия, където почти не се вижда никакво развитие на занаяти. И в други източници липсват достоверни данни за процъфтяване на български занаяти през този период, с изключение единствено на строителството на църкви и манастири, и то само в някои южни райони. Изследванията са установили значителен упадък на занаятчийското производство в старите центрове [[Плиска]] и [[Преслав]]. Финната многоцветна преславска [[керамика]] отстъпва място
на изделия с понижена техника. Градските занаятчии в голямата си част свързани със земеделието и продължават да се занимават и със земеделски труд през XI—XII в. Независимо от обстоятелството, че българските градове са включени в територията на Византия и вече по-непосредствено и в по-широк обсег изпитват върху себе си влиянието на по-развитата византийска икономика, на по-развитите стоково-парични отношения, на оживения византийски пазар, преобладаващо аграрен характер запазват сравнително големи търговски градове като [[Видин]], [[Никопол]], [[Червен (крепост)|Червен]], [[Дръстър]] и др. Тяхното население е принудено да произвежда зърнени храни в такива
големи количества, че да задоволява и нуждите на византийската войска.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref>
 
Line 32 ⟶ 31:
=== Въстание на Георги Войтех ===
{{основна|Въстание на Георги Войтех}}
През [[1072]] година, след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], [[Скопие|скопски]]ят [[болярин]] [[Георги Войтех]] вдига [[Въстание на Георги Войтех|въстание]] и в [[Приздрияна|Призрен]] за [[Български владетели|български]] [[цар]] под името [[Константин Бодин|Петър III]] е прогласен [[Константин Бодин]], като пряк потомък на [[комитопули]]те. И този опит за извоюване на [[независимост]] е неуспешен.
 
=== Въстание на Нестор ===
Line 51 ⟶ 50:
През пролетта на [[1185]] година братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За център избират [[Търново]]. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].
 
На [[26 октомври]] [[1185]] година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч]]ката [[крепост]], за да си върне контрола над [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[de jure]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този [[акт]] бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|второто българско царство]].
 
== Вижте също ==