Жирондинци: Разлика между версии

[[картинка:Girondists Harpers Weekly Aug 1881.jpg|мини|дясно|230п|Ескортиране на жирондистижирондинци до [[гилотина]]та]]

'''ЖирондѝститеЖирондѝнците''', също '''жирондисти''' ({{lang-fr|Girondins}}), са политическа групировка (фактическа партия) по времето на [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]] г., представляващакоято представлява интересите предимно на провинциалната републикански настроенатанастроена търговско-промишлена и земеделска [[буржоазия]], предимно на провинциалната{{hrf|Ташева|1989|26}}. Названието „жирондисти“„жирондинци“ идва от департамента [[Жиронд (департамент)|Жиронд]], откъдето произхождат голяма част от най-изявените представители на тази партия. Нейни лидери стават Ж.П. Брисо, П.В. Верньо, съпрузите Ролан, [[Жан-Антоан дьо Кондорсе]] и др. Съмишленик на жирондиститежирондинците е и френската писателка и феминистка [[Олимпия дьо Гуж]], авторка на „[[Декларация за правата на жената и гражданката]]“.

На първия етап от [[революция]]та жирондиститежирондинците, все още не оформени в самостоятелна група, влизат в [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] и се обявяват заедно с други революционни сили срещу [[абсолютизъм|абсолютизма]]. Разграничаването на жирондиститежирондинците от лявото крило на Якобинския клуб, възглавявано от [[Максимилиан Робеспиер]], започва през есента на [[1791]] г., когато жирондиститежирондинците започват пропаганда за незабавна война срещу коалицията на феодално–монархичнитефеодалните държавимонархии в [[Европа]]. С помощта на една победоносна война те се надяват да станат ръководна сила във Франция, преобразявайки държавния ѝ строй в съответствие със своите политически идеали, а също мечтаят да влязат в ролята на освободители на Европа от [[деспотизъм|деспотизма]]. Изразявайки интересите на едрата буржоазия, те се се стремят да ускорят [[война]]та, разчитайки още на разширяване границите на Франция, на нови пазари и едновременно с това надявайки се да отвлекат масите от вътрешнокласовата война, за да ги подчинят на своето влияние. На кратко търсят начин да изнесат социалното напрежение извън границите на [[Франция]]. Въпросът за войната биле едно от най-големите им различия с [[монтаняри]]те, които принципно не билиса против войнавойната, но искалиискат първо да укрепят положението на Франция и да укрепят позициите си в нея и едва тогава да се занимават с външнополитически проблеми.

През март [[1792]] г. [[Луи XVI]] поканва жирондиститежирондинците във властта и се създавав първото жирондисткожирондинско министерствоправителство, но през още юли с.г. кралят ги уволнява. След свалянето на монархията на [[10 август]] [[1792]] г. и падането на правителство на [[фьойани]]те, жирондиститежирондинците, заемащи ръководна позиция в [[Конвент]]а, отново идват на власт. Усещайки все по-неконтролируемия ѝ характер, жирондиститежирондинците се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление и др. През октомври [[1792]] г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното [[въстание]] от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г. сваля от власт жирондиститежирондинците и установява [[диктатура]] на отявлените [[якобинци]]. ЖирондиститеЖирондинците се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на [[Жан-Пол Марат]], метежът им в [[Нормандия]] и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.

След контрареволюционния [[Термидориански преврат]] на 9 термидор (27–2927 – 29 юли 1794 г.) жирнодиститежирондинците, арестувани заедно с якобинците, са амнистирани в голямата си част, а оцелелите от тях депутати са върнати в Конвента. Оттук нататък жирондиститежирондинците се изявяват като една от най-контрареволюционните сили във френското общество.