Буквата се развива като ракописноръкописно написан малкък юс Ѧ . В графично отношение, а от гледна точка на руския език - и във фонетично, се явява наследник на малката носовка Ѧ ([[малък юс]]). От гледна точка на българския език това положение е неправилно, тъй като фонетичният развой на малката носовка в книжовния български език е дал звука [е]. Понастоящем ''я'' в българския се пише на мястото на историческо [[йотирано а|йотувано а]], на [[ят]] (ѣ) в думи с якаво произношение, и по изключение с фонетична стойност [йъ] в някои глаголни окончания, където исторически стои [[йотиран голям юс]] (ѭ). Гласният звук в ''Я'' има звукова стойност на потъмнено „а“ [ɐ] и в кратка, и в пълна членна форма на съществителните имена от мъжки род: ''деня'' [dɛˈnʲɐ], ''денят'' [dɛˈnʲɐt] (окончания, понякога некнижовно и неправилно произнасяни с отчетливо [а]).
[[Найден Геров]] [[Геровски правопис|пише]] Я на етимологическото място на [[Ѧ]] (малък юс), а също и след буквите ч, ж, ш.
