Галилееви спътници: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Коригиране на орбиталния период на Йо.
Ред 1:
[[File:Jupiter and the Galilean Satellites.jpg|thumb|250px|Фотомонтаж на четирите Галилееви спътника на [[Юпитер (планета)|Юпитер]], съпоставящ техните размери с този на Юпитер. От горе надолу това са: [[Йо (спътник)|Йо]], [[Европа (спътник)|Европа]], [[Ганимед (спътник)|Ганимед]] и [[Калисто (спътник)|Калисто]]]]
'''Галилееви луни''' или '''Галилееви спътници''' се наричат четирите от 67 [[Естествени спътници на Юпитер|естествени спътника]] на планетата [[Юпитер (планета)|Юпитер]], открити от [[Галилео Галилей]] на [[7 януари]] [[1610]] година, или малко дни по-рано. Те са най-големите от всички спътници на планетата. Те са видими дори със сравнително слаб телескоп. Имената на четирите луни са '''Европа''', '''Ганимед''', '''Калисто''' и '''Йо'''. Луните Европа, Ганимед и Калисто са от океански тип, а Йо е от вулканичен тип.
 
Орбитите на Йо, Европа и Ганимед са в резонанс на Лаплас – за всеки четири орбити на Йо, Европа прави две, а Ганимед прави точно една. Този ефект разтегля техните орбити във форма на елипси. Приливните сили на Юпитер от друга страна се стремят да направят орбитите на неговите спътници по-близки до кръгови. Когато са близко до Юпитер, гравитацията на планетатагигант деформира спътниците в елипсоидна форма, позволявайки им да възстановят сферичната си форма само, когато са по-далече него. Тези цикли водят до нагряване във вътрешността на спътниците, най-силно на Йо и по-слабо на Европа. Йо е небесното тяло с най-силна вулканична активност в Слънчевата система.