Келтско нашествие на Балканите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Disambiguated: Хемус → Стара планина, Морава → Велика Морава |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
| име = Голямо келтско нашествие
Line 23 ⟶ 22:
== Предпоставки ==
Първият поход на келтите на Балканския полуостров е засвидетелстван много рано в античната литература с известието на [[Теопомп]] за нападението на келтите върху илирийското племе [[ардиеи]] вероятно през 360 или 359/358 г. на територията на днешна [[Босна и Херцеговина|Западна Босна и Херцеговина]]. Келтите, които извършват това нападение, са били безспорно част от групите, атакуващи [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]]. Дали това нападение е завършило с трайно заселване на келтите в [[Илирия|западноилирийските земи]] или [[Алпи|източноалпийската област]], не може да се каже. Археологическите следи от присъствието на латенските предмети тук са много малко, и то главно от територията на илирийската култура в Динарските планини. Със смъртта на Александър Велики (323 г. пр.н.е.) започва бавното разпадане на [[Древна Македония|македонската държава]], политическото равновесие на Балканите е нарушено, а войните на [[диадохи]]те го разклаща още повече. Това допринася и за икономическото отслабване на принадлежащите към македонската държава земи. Тази обстановка значително разширила пред келтите възможностите за проникване във вътрешността на полуострова. В първите десет години на III в. пр.н.е. античната историография отбелязва две келтски нашествия в западните части на [[Тракия]] и [[Дардания (Европа)|Дардания]] – през [[319 пр.н.е.]] келтският генерал ''Молистомос'' навлиза дълбоко в територията на [[Илирия]] и подчинява [[дардани]]те, [[Пеония|пеононийците]] и [[трибали]]те. През 298 г. пр.н.е. [[Касандър]] воюва с келтите в района на [[Стара планина|Хемус]], а през 281 г. пр.н.е. е нашествието на Камбавл.
== Голям Балкански поход ==
Line 31 ⟶ 30:
Числеността на армията, която повел Брен към Гърция, според данни на Павзаний: {{цитат|''...събраната войска брояла пехота сто и петдесет хиляди души, а конниците били двадесет хиляди и четиристотин души. Толкова било числото на постоянно действуващите конници, а тяхното истинско число било шестдесет и една хиляди и двеста, защото около всеки конник имало по двама прислужници, които били също добри ездачи и също имали коне.''|}}
От тази многобройна армия, която вероятно се спуснала на юг по долините на [[Велика Морава|Морава]] и [[Вардар]], се откъснала група от 20 000 души, както ни предава [[Тит Ливий]], под ръководството на [[Леонарий]] и [[Лутарий]]. Това е станало на територията на Дардания. Тази група се отправила през Пеония и Тракия към [[Бизантион]], откъдето по-късно преминава в Мала Азия.
[[Файл:07Delphi Theater03.jpg|дясно|мини|Амфитеатърът на [[Делфи]]]]
Главните сили на Брен продължават похода си към Гърция, а преминавайки през Македония побеждават събраната от новия македонски владетел [[Состен]] македонска армия. Оттам през Тесалия достигат до [[Термопили]]те, където ги чака събрана гръцка армия под водачеството на [[атиняни]]те. Галите я [[Битка при Термопилите (279 пр.н.е.)|побеждават и разпръсват]] и пътят им към богатствата на светилището на [[Аполон]] в [[Делфи]] бива отворен. Келтските пълчища не успават да го превземат и са прогонени от събраната под водачеството на етолийците при [[река]] [[Сперхей]] гръцка армия. Според античните автори за тази победа помогнали и боговете, като изпратили срещу настъпващите галати силна буря<ref>The Celts. A history. Daithi O Hogain. Boydell Press. ISBN 0-85115-923-0 </ref> <ref>Pannonia and Upper Moesia. A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire. A Mocsy, S Frere </ref> <ref>[http://www.attalus.org/translate/memnon1.html Memnon: History of Heracleia] </ref>. Археологическите разкопки в Делфи поднасят материали, свързани с тази победа – портик, изграден от етолийците в чест на победата над галите. Той е украсен с ниши, в които е поставено трофейно келтско въоръжение. В някои от нишите са изобразени релефни латенски [[щит]]ове. Анализирайки големината на различните ниши, французинът П. Амандри смята, че там били изложени щитове, [[шлем]]ове, копия, [[меч]]ове, кнемиди, ризници. Павзаний по време на своите пътувания из Елада видял този портик и споменава в Х книга на „Пътувания по Елада“ за тези дарове. При почистването на портика е открит надпис, който за съжаление не е запазен изцяло, но неговата възстановка е много правдоподобна: {{цитат|'''''Етолийците предоставят плячкосаното от галите оръжие.'''''|}}
| |||