Ваклуш Толев: Разлика между версии

| портрет =

Ваклуш Толев е роден на [[7 януари]] [[1923]] г. – тогава денят на Рождество Христово по стар стил, в село [[Поповица]] (известно като Папазли до 1934 г.)<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987“, София, 1989.</ref>, Пловдивска област. Семейството му е богато и уважавано. Дядо му Запрян е бил кмет на Поповица, а баща му Тольо се е славел с изумителната си щедрост и почтеност. Майка му Василка е от богат чешнигировски род – жена с изключителен организаторски дар, интуиция и въображение.<ref name="интервю 25.02.1995">Ваклуш Толев. Биографично интервю от 25 февруари 1995 г.</ref>

Името Ваклуш етимологично идва от Bacchus – латинското наименование на древногръцкия (или тракийски) бог [[Дионис]] – и означава „висша духовна сила“<ref>Ваклуш Толев. „Духовните дарове на България“, т.1, 2010, стр. 13.</ref>.

През 1942 г. от Асеновград се прехвърля в [[Панагюрище]], заради политически конфликт с разнасяне на позиви. Завършва гимназията там и на следващата година (1943) постъпва на редовна военна служба от 18 месеца в [[Школата за запасни офицери]].

С приключването на военните действия Ваклуш Толев подава документите си и влиза да следва [[право]] в Юридическия факултет на [[Софийския университет]], в края на 1944 г.

Ползвал е първоначално времето си в подготовка за изпитите си в Юридическия факултет, но бидейки вече затворник, изключването му от студентството не закъснява. В годините по затворите пише поезия, драми, философски есета<ref name="Прелом"/>, работи над различни езици – английски, немски, френски, латински, старобългарски.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=ImerTKuEyAo Документален филм „Ваклуш Толев – светският монах“], 2004, режисьор Стоян Терзиев, публикуван откъс в Youtube на 27 март 2010 г.</ref> Три години отделя за изучаване на марксизмо-ленинизма, за да изведе същността му. Формулира три основни стълба на идеологията: безбожие, класова борба и въоръжена революция за завземане на властта. Именно тези концепции сриват нравствените ценности, давани от религиите и моралните учения, констатира Ваклуш. <ref>Ваклуш Толев, „История на религиите“, 2000, „Атеизъм“, стр. 283- – 284.</ref>

След съдебното дело е изпратен в Пловдивския затвор, който е бил почти изцяло с политически затворници, предимно от легионерското движение, някои бивши министри, журналисти – около 500 души общо. Първият голям бунт, който Ваклуш прави, е, когато идва идеологическото насилие и гавра осъдените да подпишат едно възвание към своите бащи, майки, братя, сестри – с призив да отидат до урните и да гласуват за [[ОФ]]. На събранието за подписването на това възвание той приканва всички, които не са съгласни, да си излязат и около 150 напускат, заедно с него. След около седмица пристига от Министерството на правосъдието решение той и още 7 души да бъдат преместени в Пазарджишкия наказателен затвор, където са изолирани в единочки за известно време. Това е бил един метод за ужасяване, пречупване и вербуване на човека, коментира Ваклуш Толев.<ref name="интервю 25.02.1995"/> Тогава у него се ражда често повтаряната мисъл, че „когато си достатъчен на себе си, никой не може да те победи“. „Това значи да е свободен духът ви“, обяснява той. Чувството страх за него не съществува „и ограничението, даже да е Китайска стена, не е пречка“.<ref name="Youtube"/>

По-късно – много трудно, като „враг на народа“ – успява да завърши богословие в [[Духовна академия|Духовната академия]] в [[София]], която е единственото автономно учебно заведение тогава, като взема петте години обучение само за 18 месеца.<ref name="Прелом"/> Изключен е още първата година „по нареждане на ЦК“, но е върнат отново след застъпничества на респектирани от личността му хора пред високи управленски нива.

Под наименованието „Общество Път на Мъдростта“ сдружението е учредено на [[13 октомври]] [[1999]] г., като за периода от 13 октомври [[1992]] г. до тогава функционира като Форум за Духовна Култура (съвсем в началото е Център за духовно развитие) към Клуб за изучаване и опазване на природата и човешките достижения „Сириус".<ref>„Събори на Мъдростта“, 1998, Показалец.</ref> Седалището му е в културната столица на България – Пловдив. Сдружението има три централни модула – в Пловдив, София и Варна – и множество други в страната. Те работят в четири обособени направления – Съхранение, Изучаване, Представяне и Разпространение на Учението Път на Мъдростта.

Той не определя Учението на Мъдростта като нова религия, а като култура на знанието. Основна концепция е да не се търси повече Бог вън от човека, а вътре в него.<ref name="novinarug"/> „Битката за човека свърши“, казва Ваклуш Толев, „започна битката за извеждане на Бога от човека“. <ref>[http://www.nur.bg Виж „Послание на Присъствието“, сп. „Нур" 3/99; „Доктрината на Духовните вълни“, сп. „Нур“ сборник 2000; Интервю с Ваклуш Толев, сп. „Нур“, 2/2000 и др.]</ref>

Въпреки че е възпитаник на [[Българската православна църква]] и богослов по образование, Ваклуш Толев изповядва учението за прераждането, което отсъства понастоящем от догматиката на Християнството. Той обаче посочва, че в Учението на [[Христос]] и в ранното Християнство прераждането има своето несъмнено място. От догматиката то е изключено едва в [[Пети Вселенски събор|Петия Вселенски събор]] (Цариград, 553 г.)<ref>Ваклуш Толев, „История на религиите“, 2000, „Християнство III: Метафизика, догматика, Вселенски събори“, стр. 231.</ref>, а в [[Евангелие]]то – ''който има уши да слуша'', ще открие не една податка (виж Матей 11:12- – 15, Матей 17:10- – 13).<ref>Матей 11:12- – 15, „А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши да слуша, нека слуша!"<p>

Матей 17:10- – 13, „А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."</ref>

Още през [[1956]] г. Ваклуш Толев дава поправка в християнската молитва „[[Отче наш]]“ (Матей 6:9- – 13)<ref>Матей 6:9- – 13, „А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“</ref>, а през 1957 г. изпраща писмо до [[патриарх Кирил]] по въпроса, но не получава отговор. Учителят на Мъдростта счита, че стих 13 от евангелието на Матей е сгрешен през вековете и вместо „не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“ е правилно да бъде „избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение“.<ref>„Върху молитвата на Любовта ''Отче наш'', сп. „Нур“ 2/1993.</ref> По-късно Ваклуш намира фактологично потвърждение за прозрението си в Съборно послание на Яков – гл.1, ст.13.<ref>Яков 1:13, „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.“</ref> А когато преглежда молитвата „Отче наш“ на чужди езици, установява, че в испанския превод тя е дадена така, както той я вижда.

Учението на Мъдростта сменя и олтара на молението – Божеството не се търси вече вън от човека, а вътре у него. Новият олтар в битието на човечеството е Книгата на Живота, твърди богословът, която е именно съзнанието на Бога у нас – изявата на вложеното в човека Божие Дихание, будността на Кундалини. Това е „олтар не на трансценденталния, а на иманентния Бог“, заключава Учителят на Мъдростта.<ref>Ваклуш Толев. „Беззаветен Завет“, 2012, Повеля на Духа, стр. 245–247245 – 247.</ref>

=== Идеи, темaтикатематика, сентенции ===

** „Богоосезаема необходимост“ – само чрез човека Бог се Себетърси и Себепознава;

** „Бог в развитие“ – образ и подобие;

** Олтар – Книгата на Живота, съзнанието на Бога в човека... и т.н.<ref>Ваклуш Толев. "Беззаветен Завет“, 2012, Повеля на Духа, стр. 245–247245 – 247.</ref>

В доктрината на Мъдростта влизат теми като „Боговластие, Себевластие, Безвластие“, „Битие, Небитие, Пакибитие“, „Божествеността като собственост“, „Голгота – границата на духовната пасивност“, „Битката между мисъл и откровение“, „Адамовото поколение и Културата на бъдещето“, „Зримият теогон – реалност и Мирова даденост“, „Божията Човечност и Човешката божественост“, „Бог в човека – борба за Истина“, „Принципи на Обезземяването и Възземането“, „Самокръщение, Единосъщие, Съсътворителство“, „Достатъчният на себе си – израз на Боголичие и Боговластие“, „Себесъдбата – свобода от човека“, „Интуиция, Боговдъхновение, Богооткровение“ и много още други.<ref>Тематичен показалец на сп. „Нур“ за периода 1993–20131993 – 2013, 2013.</ref>

Някои от символите в Учението са: '''Числото 13''' – вече не като фаталност, защото човекът трябва да отработва „тази поносимост, за която е потребна святост, за да понесе силата и Божествеността“; '''Третото око''' – като орган на интуитивното познание, свидетелстващо за прозрение (а не за доказателство), за да се изгражда човекът, „който не ражда съмнение в идеята, че е еволюиращ бог”бог“; '''Лилията''' – израз на „чистотата, на вътрешна откровеност – когато те грее слънце, и на сигурност в загръщане и затваряне на ценности – когато иска мрак да те обземе“.<ref>[http://www.vaklush.org/bg/учение/духовната-вълна-на-мъдростта/символи-в-мъдростта Символи в Мъдростта] на сайта „Път на Мъдростта“.</ref>

Тайнствата на Мъдростта са три: Кръщение, Причастие и Бракосъчетание.

'''Кръщението''' в Мъдростта вече няма да е с вода, а с огъня на Кундалини; '''Причастието''' влиза като формула за осветяване на плътта, на материята; '''Бракосъчетанието''' е „гостолюб дом за прииждането и съхранението на души“. „Тайнствата на Мъдростта са великата алхимия за превръщането на човек в Бог“, казва Ваклуш Толев.<ref>[http://www.vaklush.org/bg/учение/духовната-вълна-на-мъдростта/тайнства-на-мъдростта Тайнства на Мъдростта], vaklush.org.</ref><ref>Ваклуш Толев, „Беззаветен Завет“, 2012, Повеля на Духа, стр. 246.</ref>

Според Учението на Мъдростта Духовните вълни са степени в усвояването на Бога, Който е у нас. Той не може да бъде усвояван, когато е в Самия Себе Си, затова чрез Бог ние се осъществяваме, а чрез нас Той се познава, твърди авторът на концепцията. Според него всяка Духовна вълна отговаря на един еволюционен стадий на планетната цялост и на духовната зрялост, достигната от човечеството в пътя му към съвършенство. Те всички са излив на [[Ориген|Планетния Логос]] и като сила на самото Божество се изявяват от така наречените Велики Посветени – Богосиновете, които са подготвени йерархически да приемат и сведат тази Логосовата еманация в света чрез идейни концепции, подходящи за съответното ниво. „Духовната вълна е подкваса и носи развитие; тя е промяна, но не и насилие. Всяка една носи в себе си космически принцип“ – заключава Ваклуш Толев.

'''Първата''' духовна вълна осъществява Сътворението — – Духът инволюира в материята и се създават светът и човекът.

'''Втората''' духовна вълна ражда Търсенето — – чрез полярности Духът започва да се търси в материята.

'''Третата''' духовна вълна внася Законността — – вписват се закони в Мирозданието.

Тя е Вълната на Правдата, която внася размерността — – принципът за доброто и злото влиза в живота.

'''ЧетвъртатаШестата''' духовна вълна пулсираизявява ЕдинствотоОдухотворението – — светътпостига се устремяваединството между къмДух Първоизвораи симатерия.

'''ШестатаСедмата''' духовна вълна изявяваосъществява ОдухотворениетоБогоживота – — постигаосвобождава се единството между Дух ивложената материяБожественост.

След политическите промени от [[10 ноември]] [[1989]] г. Ваклуш Толев започва да изнася регулярни публични лекции в университети и културни центрове из цялата страна, повечето от които се документират под формата на аудио- и видеозаписи. Тематиката е разнообразна и широкообхватна – от извеждане на живеца в световни религии и езотерични школи и учения до формулиране на съвсем нови понятия и идеи, а специално внимание е отделено и за осветляване на теми от българската история.

* Тематичен показалец на сп. „Нур“ за периода 1993–20131993 – 2013, 2013